Пробудена любов полностью

— Дай ми пет минути — каза и излезе, все още гол до кръста. Бела се отпусна върху матрака с мисълта, че пет минути нищо няма да променят. Това, от което имаше нужда бе друг брат, който да я чака у дома.

„Мила, добра Скрайб Върджин…“ Трябваше да се почувства по-добре, след като се бе измъкнала от ръцете на лесърите. Но не, все още й се струваше, че животът й е излязъл от контрол.

Е, сега поне можеше сама да избира шампоана си.

Вдигна глава. Видя душа през отворената врата на банята и си представи как стои под горещата струя. Щеше да й се отрази добре. Щеше да се отпусне. Да се освежи. Освен това можеше да плаче от гняв и разочарование, без никой да забележи.

Стана, отиде в банята и пусна водата. Шумът от падането й върху мрамора успокояваше нервите й, както и топлата струя, под която застана. Не заплака. Просто наведе глава и остави водата да се стича по тялото й.

Когато най-после излезе изпод душа, забеляза, че вратата към спалнята е затворена.

Вероятно Зейдист се бе върнал.

Загърна се в една хавлия. Не се надяваше, че е намерил някакво разрешение.

Вратата на банята се отвори и Зи вдигна поглед. Запази ругатнята за себе си. Кожата на Бела бе зачервена, косата й бе прибрана в кок високо на тила. Миришеше на онзи френски сапун, който Фриц настояваше да купува. А хавлията, обгръщаща тялото й, го караше да мисли колко лесно би могъл да я „съблече“.

Едно дръпване. Само толкова щеше да е нужно.

— Рот се съгласи да бъде временно неоткриваем — каза. — Което ще отложи нещата с около четирийсет и осем часа. Говори с брат си. Виж дали няма да можеш да го накараш да промени решението си. В противен случай Рот ще трябва да му отговори, а като се има предвид произходът ти, не може да му откаже.

Бела придърпа хавлията малко по-високо.

— Добре… Благодаря ти за усилието.

Той кимна. Бе втренчил поглед във вратата с мисълта, че трябва отново да прибегне до план А — да се изтощи от тичане на пътеката. Или да накара Фюри да го пребие.

Обаче, вместо да излезе, сложи ръце на хълбоците си.

— Има нещо, за което съжалявам.

— И какво е то?

— Съжалявам, че трябваше да видиш какво направих с онзи лесър. — Вдигна ръка, после я отпусна до тялото си, устоявайки на желанието си да търка главата си, докато не пусне кръв. — Когато казах, че няма да се извиня за това, имах предвид, че никога не съжалявам, когато убия някое от онези копелета. Обаче не искам… да пазиш подобни спомени. Щях да ти ги отнема, ако можех. Бих ти отнел цялата болка… Готов съм да се подложа на всичко заради теб. Страшно съжалявам, че ти се случва всичко това, Бела. Да, за всичко, включително… и за мен самия.

Той осъзна, че това е неговото сбогуване с нея. Но започваше да губи смелост, затова изрече последните думи набързо:

— Ти си жена, която си струва. — Сведе глава. — И знам, че ще намериш…

„Партньор“, довърши той наум. Да, изключителна жена като нея със сигурност щеше да си намери партньор. Всъщност имаше мъж в тази къща, който не само я искаше, но беше и подходящ за нея. Фюри бе съвсем наблизо, да.

Зи вдигна поглед с намерението да излезе от стаята, но отстъпи назад и удари гърба си във вратата.

Бела стоеше точно пред него. Като долови аромата й, сърцето му започна да бие бързо, да пърха като криле на пеперуда. Зави му се свят.

— Вярно ли е, че си почистил къщата ми? — попита тя.

О, господи… Единственият отговор, който можеше да й даде, щеше да разкрие чувствата му.

— Така ли е?

— Да. Направих го.

— Сега ще те прегърна.

Зи замръзна, но преди да е успял да избяга, тя го обгърна през кръста и отпусна глава на голите му гърди.

Той стоеше, без да помръдне. Не отговори на прегръдката й, можеше единствено да усеща тялото й, нищо друго. Тя бе висока, но той я надвишаваше поне с петнайсет сантиметра. И макар че бе слаб за воин, тежеше поне с трийсет килограма повече от нея. Но въпреки това, тя го владееше.

Боже, миришеше толкова хубаво.

Бела въздъхна тихо и се сгуши дори още повече в тялото му. Гърдите й се притиснаха в него. Той сведе поглед и извивката на шията й му се стори неустоимо изкушение. И ето че онова отново започна да се превръща в проблем. Втвърдяваше се, издуваше се, удължаваше се. И то бързо.

Вдигна ръце над раменете й, но не я докосна. Дланите му останаха само на сантиметри от кожата й.

— Бела… трябва да тръгвам.

— Защо? — Притисна се още повече в него. Бедрата й погалиха неговите и той стисна зъби.

По дяволите, тя вероятно усещаше онова проклето нещо между краката му. И как би могло да бъде другояче? Ерекцията му стигаше вече чак до корема и шортите в никакъв случай не можеха да я скрият.

— Защо трябва да тръгваш? — прошепна тя и дъхът й погали мускулите на ръцете му.

— Защото…

Той не довърши, а тя каза:

— Знаеш ли, харесва ми.

— Кое?

Тя докосна едната от двете халки на гърдите му.

— Това.

Той се закашля леко.

— Аз, хм… Сам ги поставих.

— Красиво стоят на тялото ти. — Направи крачка назад и остави хавлията да падне на пода.