Когато завиха наляво в централния кораб, той погледна подиума на олтара пред тях — ултрамодерна минималистична маса между двете групи лъскави тръби на органа. На четири-пет метра над нея висеше невероятен балдахин, символ на почит, вдъхновен от церемониалните балдахини, някога издигани на стълбове, за да осигурят сянка за владетелите.
Повечето балдахини днес бяха архитектурни елементи от твърд материал, но в „Саграда Фамилия“ бяха избрали плат, в случая с форма на чадър, който сякаш магически се държеше във въздуха. Под него като командос, скачащ с парашут, висеше на въжета разпнатият Исус.
„Парашутистът Христос“ — така го наричаше Лангдън. Нищо чудно, че предизвикваше толкова противоречиви оценки.
Навлязоха в още по-тъмна част от катедралата и професорът вече не виждаше нищо. Диас извади фенерче и освети плочките пред краката им. Докато се приближаваха към входа на криптата, Робърт видя над себе си блед силует на висок цилиндър, издигащ се на десетки метри край стената на църквата.
„Прословутото вито стълбище“ — сети се той. Така и не беше посмял да се качи по него.
Изумителното вито стълбище в „Саграда Фамилия“ фигурираше в списъка от „Двайсетте най-опасни стълбища в света“ на „Нашънъл Джеографик“, в който заемаше трето място веднага след шеметното стълбище в камбоджанския храм Ангкор Ват и обраслите с мъх каменни стъпала до водопада Дяволския казан в Еквадор.
Лангдън погледна първите няколко стъпала на стълбището, което се издигаше нагоре и потъваше в мрака.
— Входът на криптата е точно напред. — Беня посочи покрай стълбището към един тъмен отвор вляво от олтара. Робърт забеляза, че отвътре сякаш се излъчва бледо златисто сияние.
„Криптата“.
Стигнаха до изящно полегато стълбище.
— Изчакайте ни тук, господа — обърна се към своите охранители Амбра. — Скоро ще се върнем.
Фонсека не изглеждаше много доволен, но не възрази.
И Амбра, отец Беня и Лангдън започнаха своето спускане към светлината.
Докато гледаше как трите фигури изчезват надолу по витото стълбище, агент Диас се радваше на възможността да си отдъхне. Усилващото се напрежение между Амбра Видал и агент Фонсека вече започваше да го безпокои.
„Агентите от Гуардия Реал не са свикнали на заплахи с уволнение от хората, които охраняват — само от командир Гарса“.
Арестуването на началника им го озадачаваше. Странно, Фонсека отказваше да му разкрие точно кой е издал заповедта и е измислил историята с похищението.
— Положението е сложно — беше му казал старшият агент. — И за собствената ти безопасност е по-добре да не знаеш.
„Все пак кой издава нарежданията? — чудеше се Диас. — Принцът ли? — Съмняваше се, че Хулиан ще изложи на риск Амбра, като разпространява измислицата с нейното отвличане. — Или Валдеспино?“ Епископът едва ли имаше чак такова влияние.
— Веднага се връщам — измърмори Фонсека и се отдалечи с обяснението, че отива до тоалетната. Докато потъваше в мрака, Диас го видя да вади джиесема си и да се обажда на някого.
Зачака сам в огромната катедрала. Потайното поведение на Фонсека го смущаваше все повече.
Стълбището се спускаше на три етажа под земята, като описваше изящна широка дъга. Накрая се озоваха в криптата.
„Една от най-големите крипти в Европа“ — помисли си Лангдън, докато се любуваше на грамадното кръгло помещение. Точно както си го спомняше, подземният мавзолей на „Саграда Фамилия“ представляваше висока ротонда с пейки за стотици богомолци. На равни разстояния по стените бяха поставени златни фенери, които осветяваха мозаечен под с виещи се растения, корени, клони, листа и други образи от природата.
„Крипта“ буквално означаваше „скрито място“ и Робърт се удивляваше, че Гауди е успял да скрие толкова голямо помещение под катедралата. Закачливата „наклонена крипта“ на архитекта под „Колония Гуел“ изобщо не можеше да се сравнява с тази строга неоготическа архитектура — „разлистени“ колони, остри арки и орнаментирани сводове. В криптата цареше пълна неподвижност и слабо миришеше на тамян.
Наляво от стълбището имаше дълбока ниша. Върху светлия под от пясъчник хоризонтално лежеше скромна сива плоча, заобиколена от газени лампи.
„Самият той“ — разбра Лангдън, след като прочете надписа.
Докато гледаше гроба на твореца, отново го обзе скръб от загубата на Едмънд. Вдигна поглед към статуята на Богородица над плочата, на чийто пиедестал имаше непознат символ.
„Какво е това, за бога?“
Робърт се втренчи в странния знак.
Рядко се случваше да срещне символ, който не може да разпознае. Този тук представляваше гръцката буква ламбда, която, доколкото си спомняше, не се срещаше в християнската символика. Ламбдата се използваше в научни области като еволюционната биология, физиката на елементарните частици и космологията. И за да е още по-странно, от върха на тази ламбда излизаше християнски кръст.
„Религия, подкрепена от наука?“ Никога не беше виждал точно такова нещо.
— Символът ли ви озадачава? — попита Беня. — И не само вас. Мнозина питат за него. Това просто е уникална модернистка интерпретация на кръст върху планински връх.
