— Отец Жоаким? — каза Амбра, която беше приклекнала и напрегнато се взираше през стъклото. — Случайно да имате джиесем или фенерче?
— Не, съжалявам. Да взема ли един от фенерите от гроба на Антонио?
— Да, ако обичате.
Беня забързано се отдалечи.
В момента, в който той вече не можеше да ги чуе, тя настойчиво зашепна на Лангдън:
— Едмънд не е избрал сто шейсет и трета страница заради илюстрацията, Робърт!
— Какво искаш да кажеш? — „На тази страница няма нищо друго“.
— Това е хитър начин за отвличане на вниманието.
— Съвсем нищо не разбирам. — Той се вторачи в рисунката.
— Избрал е сто шейсет и трета страница, защото не може да бъде показана без съседната сто шейсет и втора!
Лангдън плъзна поглед наляво и разгледа страницата преди „Старият“. На слабата светлина не се виждаше много — само, че изцяло е запълнена със ситен ръкописен текст.
Предстоятелят се върна с газена лампа и я подаде на Амбра, която я вдигна над книгата. Когато меката светлина се разля над разтворения том, Робърт ахна.
На лявата страница наистина имаше текст — написан на ръка, подобно на всички други оригинални произведения на Блейк, — чиито полета бяха украсени с чертежи, рамки и различни фигури. Най-важно обаче беше, че този текст, изглежда, се състоеше от изящни поетични строфи.
Агент Диас нервно крачеше напред-назад в мрака и се чудеше къде се бави партньорът му.
„Фонсека вече трябваше да се е върнал“.
Когато джиесемът в джоба му завибрира, той си помисли, че се обажда Фонсека, но дисплеят показваше напълно неочаквано име.
Не можеше да си представи какво иска пиарката, обаче каквото и да беше, тя трябваше да си комуникира лично с Фонсека. „Той е старшият агент в нашия екип“.
— Ало? Тук Диас.
— Обажда се Моника Мартин, агент Диас. При мен е един човек, който иска да разговаря с вас.
След малко отсреща се разнесе познат глас:
— Агент Диас, аз съм командир Гарса. Моля, успокойте ме, че госпожица Видал е в безопасност.
— Да, командир Гарса — изпелтечи Диас: гласът на началника му го беше накарал да се изпъне и да застане мирно. — Госпожица Видал е в пълна безопасност. Двамата с агент Фонсека сме при нея на сигурно място в…
— Не по необезопасена линия — настойчиво го прекъсна командирът. — Щом сте на сигурно място, останете там. Не ходете никъде. Радвам се, че успяхме да се свържем с вас. Опитахме да позвъним на агент Фонсека, обаче не отговаря. Той при вас ли е?
— Да, отдалечи се да се обади по телефона, но би трябвало да се върне…
— Нямам време да чакам. В момента съм арестуван и госпожа Мартин ми услужи със своя джиесем. Изслушайте ме много внимателно. Историята с похищението, както несъмнено ви е известно, беше пълна лъжа. Това изложи госпожица Видал на огромна опасност.
„Нямаш си и представа каква“ — помисли си Диас, като си спомни хаоса на покрива на Каса Мила.
— Не е вярно също, че съм накиснал епископ Валдеспино.
— Досещах се, господин командир, обаче…
— С Мартин се опитваме да измислим как най-добре да се справим с това положение, но дотогава бъдещата кралица не бива да привлича публично внимание. Ясно ли е?
— Разбира се. Но
— Не мога да ви кажа по телефона. Просто изпълнете нареждането ми и дръжте Амбра Видал далече от медиите. Мартин ще ви осведомява за всякакви промени в ситуацията.
Гарса затвори и Диас остана сам в мрака. Опитваше се да осмисли чутото.
Докато прибираше джиесема си, чу зад себе си шумолене на дрехи. Извъртя се, но от тъмнината се появиха две светли ръце, здраво стиснаха главата му и с ослепителна бързина рязко я извиха настрани.
Агентът усети, че вратът му изхрущява, и в черепа му сякаш изригна огън.
После всичко угасна.
