ConspiracyNet.com
ГОРЕЩА НОВИНА
НОВА НАДЕЖДА ЗА ЕКСПЛОЗИВНОТО ОТКРИТИЕ НА КЪРШ!
По-рано завеждащата „Връзки с обществеността“ на кралския дворец Моника Мартин направи официално изявление, в което заяви, че бъдещата кралица на Испания Амбра Видал е похитена от американския професор Робърт Лангдън. Дворецът призова местните власти да се намесят и да открият кралицата.
Разобличителят monte@iglesia.org току-що ни прати следната информация:
ТВЪРДЕНИЕТО НА ДВОРЕЦА ЗА ПОХИЩЕНИЕТО Е 100 % ЛЪЖА — НАЧИН ДА НАКАРАТ ПОЛИЦИЯТА ДА ПОПРЕЧИ НА ЛАНГДЪН ДА ПОСТИГНЕ ЦЕЛТА СИ В БАРСЕЛОНА (ЛАНГДЪН/ВИДАЛ СМЯТАТ, ЧЕ ОЩЕ МОГАТ ДА ОПОВЕСТЯТ ОТКРИТИЕТО НА КЪРШ ПРЕД СВЕТА). АКО УСПЕЯТ, ПРЕЗЕНТАЦИЯТА НА КЪРШ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ВСЕКИ МОМЕНТ. ОСТАНЕТЕ В МРЕЖАТА.
Невероятно! И го научавате първо тук — Лангдън и Видал са избягали, защото искат да довършат започнатото от Едмънд Кърш! Изглежда, че дворецът отчаяно иска да им попречи. (Пак ли Валдеспино? И каква е ролята на принца във всичко това?)
Ще ви информираме веднага щом получим нова информация, но останете в мрежата, защото тайните на Кърш може би ще бъдат разкрити още тази нощ!
Принц Хулиан гледаше през прозореца на опела летящите покрай тях пасища и се опитваше да си обясни странното поведение на епископа.
„Валдеспино крие нещо“.
Преди повече от час епископът тайно беше извел Хулиан от двореца — изключително необичайна постъпка, — като го увери, че е заради собствената му безопасност.
„Помоли ме да не му задавам въпроси… и просто да му се доверя“.
Отдавнашен довереник на баща му, Валдеспино му беше като чичо. Обаче неговото предложение да се скрият във вилата на Хулиан още отначало му изглеждаше съмнително. „Нещо не е наред. Напълно съм изолиран — без телефон и охрана. Нямам представа какво се случва в света и никой не знае къде съм“.
Колата с друсане пресече железопътната линия близо до Касита дел Принсипе и Хулиан погледна напред. На стотина метра отляво видя началото на дългата обточена с дървета отбивка, която водеше към уединената вила.
Престолонаследникът си представи пустата резиденция и изведнъж го обзе предчувствие за опасност. Той се наведе напред и твърдо постави ръка върху рамото на дякона.
— Отбийте тук.
Валдеспино изненадано се извъртя към него.
— Почти стиг…
— Искам да знам какво става! — изръмжа принцът и гласът му изкънтя в малкото купе на колата.
— Дон Хулиан, днес наистина беше бурен ден, но трябва да…
— Да ти се
— Да.
Хулиан стисна рамото на шофьора, посочи затревения банкет на пустото извънградско шосе и заповяда рязко:
— Спрете там.
— Продължавайте — противопостави се епископът. — Дон Хулиан, ще ви обясня…
— Веднага спрете колата! — изрева принцът.
Дяконът отби на банкета и спря.
— Оставете ни сами — нареди Хулиан. Сърцето му туптеше бясно.
Не се наложи да повтаря. Младежът изскочи от опела и припряно се отдалечи в тъмнината. Валдеспино и престолонаследникът останаха сами на задната седалка.
Хулиан видя на бледата лунна светлина, че епископът изглежда уплашен.
— И
— Искрено се извинявам… — започна епископът.
— Това не е достатъчно — прекъсна го Хулиан и впери гневен поглед във Валдеспино, който изведнъж му се стори странно смален.
Възрастният духовник бавно си пое дъх.
— По-рано тази вечер ми позвъниха, дон Хулиан, и ми казаха…
— Кой ви позвъни?
Епископът се поколеба.
— Баща ви. Той е силно обезпокоен.
„Сериозно?“ Хулиан го беше посетил само преди два дни в Паласио де ла Сарсуела и го бе заварил в отлично разположение на духа, въпреки влошаващото му се здраве.
