Произход полностью

Професорът се наведе напред и едва сега забеляза около ламбдата три бледи позлатени звезди.

„Три звезди с такова разположение? — Веднага ги позна. — Кръстът на планината Кармел“.

— Това е кармелитски кръст.

— Точно така. Тялото на Гауди почива под Света Богородица Кармелитска.

— Гауди кармелит ли е бил? — Робърт не можеше да повярва, че архитектът модернист е изповядвал строгото тълкуване на католицизма, възприето от това основано през XII век братство.

— Не, разбира се — отвърна със смях отец Жоаким. — Обаче неговите болногледачки били кармелитки. Няколко монахини живеели при Гауди и се грижели за него през последните му години. Те вярвали, че Гауди ще се радва за него да се грижат и в смъртта, затова направили щедро дарение за този параклис.

— Много великодушно от тяхна страна. — Лангдън се засрами, че го е затруднил един толкова невинен символ.

Всички конспиративни теории, които се разпространяваха тази нощ, очевидно караха дори самия него да си въобразява какво ли не.

— Това ли е книгата на Едмънд? — неочаквано се разнесе гласът на Амбра.

Двамата се завъртяха към нея. Тя сочеше към сенките вдясно от гроба на Гауди.

— Да — потвърди предстоятелят. — Извинявам се за лошото осветление.

Амбра забърза към витрината и Робърт я последва.

Томът беше изложен в една сумрачна част от криптата, засенчена от дебелата колона до надгробната плоча.

— Обикновено поставяме там информационни брошури, но ги преместих другаде, за да направя място за книгата на господин Кърш — поясни Беня. — Май никой не ѝ обръща внимание.

Лангдън застана до Амбра пред подобната на сандък витрина с полегат стъклен капак. Вътре, едва видимо на слабата светлина, лежеше дебело издание на „Уилям Блейк. Събрани съчинения“, разтворено на сто шейсет и трета страница.

Както им беше обяснил старият свещеник, на въпросната страница нямаше стихове, а илюстрация. Професорът се бе чудил кое от нарисуваните от Блейк изображения на Бог е искал да бъде показано Кърш, ала определено не очакваше да види точно това.

„Старият“ — помисли си Робърт, докато гледаше с присвити очи в сумрака прочутата акватинта на Блейк от 1794 година.

Изненада се, че отец Жоаким я бе нарекъл „изображение на Бог“. Да, илюстрацията уж представяше архетипния християнски Бог — брадат сбръчкан старец с бяла коса, който се пресяга надолу от облаците, — обаче ако си беше направил труда да провери, свещеникът щеше да открие, че става въпрос за съвсем друго. Това всъщност не бе християнският Бог, а божеството Юризън, плод на фантастичното въображение на самия Блейк. Юризън измерваше небето с грамаден пергел, отдавайки почит на научните закони на вселената.

Стилът на тази творба беше толкова футуристичен, че два века по-късно известният физик и атеист Стивън Хокинг я бе избрал за обложката на своята книга „Бог сътвори числата“. Извечният демиург на Блейк бдеше и над нюйоркския Рокфелеров център — там древният геометър беше представен в скулптурната композиция „Мъдрост, светлина и звук“.

Докато гледаше книгата, Лангдън отново се зачуди защо някогашният му студент е положил толкова усилия, за да я изложи тук. „От чиста отмъстителност ли? За да зашлеви шамар на Католическата църква?“

„Едмънд никога не е преставал да воюва срещу религията“ — помисли си професорът, вторачен в Юризън. Богатството му позволяваше да прави каквото пожелае — дори да изложи богохулно произведение на изкуството в сърцето на един християнски храм.

„Гняв и злъч — каза си Робърт. — Може би всичко се свежда до това“. Основателно или не, неговият приятел винаги беше обвинявал организираната религия за майчината си смърт.

— Добре ми е известно, разбира се, че тази илюстрация не изобразява християнския Бог — отбеляза Беня.

Лангдън изненадано се обърна към стария свещеник.

— Наистина ли?

— Да. Едмънд беше напълно откровен по този въпрос, макар че нямаше нужда, защото съм запознат с идеите на Блейк.

— И въпреки това сте сложили книгата тук?!

— Това е „Саграда Фамилия“, професоре — с мека усмивка отвърна предстоятелят. — Тук Гауди слива в едно Бог, наука и природа. Темата на тази рисунка не е нищо ново за нас. — В очите му заблещукаха загадъчни пламъчета. — Не всички наши духовници са прогресивни като мен, но както знаете, за всички нас християнството си остава в постоянно развитие. — Той отново се поусмихна и кимна към тома. — Само се радвам, че господин Кърш се съгласи да не излагаме тук и заемния му фиш. Като се има предвид неговата репутация, не съм сигурен как щях да го обясня, особено след днешната му презентация. — Замълча за миг и изражението му стана сериозно. — Правилно ли схващам обаче, че сте се надявали да откриете тук нещо друго, а не тази илюстрация?

— Напълно. Търсехме един стих на Блейк.

— „Тигър, тигър, лумнал с мощ? — изрецитира отец Жоаким. — Като факла в черна нощ“?34

Робърт се усмихна, впечатлен, че отецът знае наизуст първите стихове на най-прочутото стихотворение на Блейк — религиозно съчинение от шест строфи, поставящо въпроса дали един и същи Бог е сътворил и страховития тигър, и хрисимото агънце.