Адмиралът изобщо не предполагаше, че на другия ден ще седи дълбоко в недрата на един уединен храм, лице в лице с могъщ водач, който ще му предаде най-вдъхновяващия религиозен урок в живота му.
„Към спасението водят много пътища.
Не само прошката“.
Разположена на партерния етаж на двореца в Мадрид, кралската библиотека се състои от пищно украсени помещения с хиляди безценни томове, сред които илюстрования Часослов на кралица Изабела, личните Библии на няколко крале и един подвързан с желязо кодекс от времето на Алфонсо XI.
Гарса припряно се втурна вътре, тъй като не искаше да оставя принца сам в лапите на Валдеспино за прекалено дълго. Още не можеше да осмисли новината, че преди няколко дни епископът се е срещнал с американския футурист и е запазил това в тайна. „Въпреки презентацията и убийството на Кърш?!“
Началникът на Гуардия Реал закрачи в мрака на библиотеката към Моника Мартин, която го чакаше в сенките със светещия си таблет в ръце.
— Разбирам, че сте зает, господине, но това не търпи отлагане — каза пиарката. — Качих се горе да ви търся, защото в нашия контролен център се е получил обезпокоителен имейл от КонспирасиНет.
— От
— КонспирасиНет е популярен сайт за конспиративни теории. Като журналистика не струва нищо, а и се списва като от деца в прогимназията, обаче го следят
На Гарса му се струваше, че изразите „огромно уважение“ и „конспиративна теория“ взаимно се изключват.
— Те цяла вечер отразяват събитията около Кърш — продължи Мартин. — Не знам откъде получават информация, обаче сайтът стана основен източник за блогъри и любители на конспиративни теории. Даже телевизионните мрежи го следят за горещи новини.
— Давай по същество — подкани я командирът.
— КонспирасиНет са получили нова информация, която се отнася за двореца — каза момичето, като побутна очилата си нагоре. — Щели да я разпространят след десет минути и искали да ни дадат възможност първо да я коментираме.
Гарса я зяпна смаяно.
— Кралският дворец не коментира сензационни клюки!
— Поне хвърлете един поглед. — Мартин му подаде таблета си.
Той го взе и видя нова снимка на адмирал Луис Авила. Кадърът не беше центриран, сякаш офицерът е бил заснет случайно, и го представяше в бяла парадна униформа, минаващ пред някаква картина. Сигурно го бе снимал посетител в музей, който е искал да фотографира произведение на изкуството и Авила неволно е влязъл в кадъра.
— Знам как изглежда Авила — сопна се Гарса. Нямаше търпение да се върне горе при принца и Валдеспино. — Защо ми го показваш?
— Вижте следващата снимка.
Командирът скролна надолу и видя уголемен детайл на дясната ръка на адмирала от същия фотос. Символът върху ръката му веднага привлече вниманието му. Приличаше на татуировка.
Той дълго се взира в образа. Добре познаваше този знак, както и много други испанци, особено от по-старите поколения.
В средата на XX век той можеше да се види на много места в Испания и се отъждествяваше с ултраконсервативната диктатура на генерал Франсиско Франко, чийто жесток режим проповядваше национализъм, авторитаризъм, милитаризъм, антилиберализъм и националкатолицизъм.
Този древен символ, знаеше Гарса, се състоеше от шест букви, които образуваха латинската дума за „победител“, идеално характеризираща представата на Франко за собствената му личност.
Безмилостен, жесток и безкомпромисен, Франсиско Франко беше дошъл на власт с военната помощ на нацистка Германия и фашистка Италия. И бе избил хиляди свои противници преди окончателно да наложи контрол над страната през 1939 година и да се обяви за El Caudillo — испанския еквивалент на „фюрер“. По време на Гражданската война и първите години на диктатурата онези, които се осмеляваха да му се противопоставят, изчезваха в концлагери. Смяташе се, че там са били екзекутирани триста хиляди души.
Като се представяше за защитник на „католическа Испания“ и враг на безбожния комунизъм, Франко бе възприел чисто андроцентристки позиции: официално бе лишил жените от възможност да заемат много управленски постове в обществото, макар да бе позволил да стават университетски преподавателки и съдийки, да имат банкови сметки и дори да имат право да напускат съпруга си, ако ги насилва. Беше анулирал всички бракове, които не са били извършени с католически обред, и освен всички други наложени ограничения бе забранил развода, противозачатъчните средства, аборта и хомосексуализма.
За щастие сега всичко се беше променило.
Въпреки това Гарса се удивляваше колко бързо нацията е забравила един от най-мрачните периоди в историята си.
