Не биваше обаче да се изненадва от способностите на Уинстън, осъзна професорът, като се имаха предвид ежедневните репортажи за изкуствен интелект, изпълняващ всевъзможни задачи, например писане на романи — една такава книга за малко да спечели японска награда за литература.
Лангдън благодари на мъжа и слезе на брега. Преди да тръгне нагоре, се обърна, вдигна показалец пред устните си и му напомни:
— Discreción, por favor.
— Sí, sí — увери го мъжът и закри очите си с длан. — No he visto nada! — „Нищо не съм видял“.
Робърт забърза нагоре по склона, пресече някаква железопътна линия и настигна Амбра на пуст селски път, от двете страни на който имаше старомодни магазинчета.
— Според картата трябва да сте на пресечката на Пуерто Бидеа с канала Рио Асуа — прозвуча гласът на Уинстън от високоговорителя на джиесема на Едмънд. — Би трябвало да виждате кръговото кръстовище в центъра на селото.
— Виждам го — потвърди Амбра.
— Добре. От него излиза една уличка, Бейке Бидеа. Тръгнете по нея.
След две минути Лангдън и Амбра вече бяха излезли от селото и бързо крачеха по пусто шосе, минаващо през обширни пасища. Тук-там се издигаха каменни къщи. Робърт усещаше, че нещо не е наред. В небето над хълмчето в далечината от дясната им страна мъждееше мъгливо отражение на изкуствена светлина.
— Ако онова там са светлините на терминала, значи сме
— Терминалът е на три километра от вас — каза Уинстън.
Амбра и Лангдън се спогледаха сепнато. Компютърът беше казал, че пътят ще им отнеме само осем минути.
— Според сателитните изображения на Гугъл вдясно от вас трябва да има голямо поле — продължи Уинстън. — Изглежда ли ви проходимо?
Робърт погледна натам. Склонът плавно се издигаше към светлините на терминала.
— Можем да го прекосим, да, обаче три километра ще ни отнемат…
— Просто се качете на хълма, професоре, и следвайте точно моите напътствия. — Гласът на Уинстън беше учтив и безизразен както винаги, ала Лангдън възприе думите му като смъмряне.
— Страхотно — развеселено прошепна Амбра и се заизкачва по склона. — За пръв път чувам Уинстън ядосан, ако може да се каже така.
— ЕС триста четирийсет и шест, тук контрол на въздушното движение — прозвуча гласът в слушалките на Сийгъл. — Трябва или да освободите рульожната пътека и да излетите, или да се върнете в хангара за ремонт. Докладвайте състоянието.
— Още не сме готови — излъга пилотът, като хвърли поглед към екрана на задната камера. Нямаше други самолети — само бледото сияние на далечната кула. — Ще ни отнеме само минута.
— Прието. Дръжте ни в течение.
Вторият пилот го потупа по рамото и посочи през предното стъкло.
Сийгъл проследи погледа му, но видя само високата ограда пред гълфстрийма. Изведнъж от отсрещната страна на телената мрежа зърна призрачно видение. „Какво е това, за бога?“
От мрака в пасището оттатък оградата изплуваха два силуета и се насочиха право към самолета. Когато се приближиха, Сийгъл различи характерната бяла рокля с черна диагонална ивица, която беше видял по телевизията.
„Това наистина ли е Амбра Видал?“
Беше се случвало Амбра да лети с Кърш и когато поразителната испанска красавица се качваше на борда, пилотът винаги изпитваше вълнение. Но какво можеше да прави тя в това пасище край летището на Билбао?
Високият ѝ спътник също носеше официално черно-бяло облекло и Сийгъл си го спомни от презентацията на Едмънд.
„Американският професор Робърт Лангдън“.
— Господин Сийгъл, би трябвало да виждате двама души оттатък оградата — внезапно го откъсна от мислите му Уинстън. Безизразният глас на британеца прозвуча някак зловещо. — Сигурен съм, че ще ги познаете. Има някои обстоятелства, които не мога да ви обясня, но ви моля да изпълните желанията ми, все едно са на господин Кърш. В момента трябва да знаете само следното. — Асистентът на Едмънд направи съвсем кратка пауза. — Същите хора, които убиха Едмънд Кърш, сега се опитват да убият Амбра Видал и Робърт Лангдън. Нужна ми е вашата помощ, за да осигурим тяхната безопасност.
— Но… разбира се — запелтечи пилотът, докато полагаше усилия да осмисли информацията.
— Госпожица Видал и професор Лангдън трябва незабавно да се качат на самолета.
— Тук ли?! — възкликна Сийгъл.
— Известна ми е формалната страна на въпроса с коригирането на пътническия манифест, но…
— А известна ли ви е формалната страна на въпроса с преодоляването на триметровата ограда на летището?!
— Напълно — невъзмутимо отговори Уинстън. — А и макар да съм наясно, че с вас работим заедно едва от няколко месеца, господин Сийгъл, имам нужда от вашето пълно доверие. В тази ситуация Едмънд щеше да поиска от вас същото, за което ще ви помоля и аз.
Пилотът смаяно изслуша плана му и възрази:
— Това, което предлагате, не е възможно!
— Напротив, напълно е осъществимо — увери го Уинстън. — Тягата на всеки от двигателите е над шейсет и пет килонютона, а коничният нос на гълфстрийма е конструиран така, че да издържи хиляда сто и трийсет километ…
