Произход полностью

„Каква тайна е разбулил Едмънд?

Откъде идваме? Къде отиваме?“

В главата му не преставаха да звучат думите, произнесени от някогашния му студент в сърцето на спиралната скулптура. „Откритието, което направих, Робърт… съвсем ясно отговаря и на двата въпроса“.

Едмънд твърдеше, че е разгадал две от най-големите мистерии на живота, и все пак, чудеше се Робърт, как можеше тази тайна да е толкова опасно експлозивна, че някой да го убие, за да му запуши устата?

Лангдън знаеше със сигурност само едно — Кърш смяташе, че е открил произхода на човечеството и неговата съдба.

„Какъв шокиращ произход е установил Едмънд?

Каква тайнствена съдба?“

Старият му приятел му се беше сторил оптимистично настроен за бъдещето, следователно нямаше голяма вероятност предвиждането му да е било апокалиптично. „Тогава какво може да е предвидил, че толкова сериозно да обезпокои духовниците?“

— Робърт? — Амбра се появи до него с чаша горещо кафе. — Нали го пиеш чисто?

— Да, идеално, благодаря. — Той с признателност взе чашата. Надяваше се, че кофеинът ще му помогне да внесе ред в хаотичната плетеница на мислите си.

Жената се настани срещу него и си наля чаша червено вино от шише с изящна релефна украса.

— Едмънд има огромен запас от „Шато Монроз“. Ще е жалко да отиде на вятъра.

Лангдън беше опитвал такова вино само веднъж — в тайната древна изба под дъблинския колеж „Света Троица“, докато проучваше илюстрованата Келска книга.

Амбра хвана чашата с две ръце и докато я поднасяше към устните си, впери очи в Робърт. Естествената ѝ грациозност за пореден път го накара да се почувства странно безпомощен.

— Мислех си нещо — каза тя. — По-рано ти спомена, че когато идвал в Бостън, Едмънд те разпитвал за различни версии на Сътворението, нали?

— Да, преди година. Интересуваше се от различните отговори, които по-големите религии дават на въпроса „Откъде идваме?“.

— Тогава може би и ние трябва да почнем с това — предложи Амбра. — И да разкрием върху какво е работил.

— Винаги съм смятал, че началото е най-добрата отправна точка, обаче не съм сигурен какво има да разкриваме — отвърна Лангдън. — Съществуват само две мнения по въпроса откъде идваме: религиозната представа, че Бог е сътворил хората в окончателния им вид, и моделът на дарвинизма, според който сме изпълзели от първичната тиня и постепенно сме еволюирали.

— А ако Едмънд се е натъкнал на трета възможност? — попита тя и кафявите ѝ очи заблестяха. — И ако тя е част от неговото откритие? Ако е доказал, че човешкият вид не е произлязъл нито от Адам и Ева, нито чрез еволюцията на Дарвин?

Професорът трябваше да признае, че такова откритие — алтернативна версия за човешкия произход — наистина ще е революционно, но просто не можеше да си представи какво би могло да е то.

— Дарвиновата теория за еволюцията е изключително добре аргументирана, защото се основава на доказани факти и ясно илюстрира еволюцията и адаптацията на организмите към околната среда. Еволюционната теория е всепризната от най-големите умове в науката.

— Нима? — възрази Амбра. — Чела съм книги, които твърдят, че теорията на Дарвин е напълно погрешна.

— Вярно е — потвърди Уинстън от телефона, който се зареждаше на масичката между тях. — Само през последните двайсет години са издадени над петдесет такива заглавия.

Робърт беше забравил, че компютърът още е с тях.

— Някои от тези публикации са бестселъри — прибави Уинстън. — „Къде е сгрешил Дарвин“… „Поражението на дарвинизма“… „Черната кутия на Дарвин“… „Процесът срещу Дарвин“… „Тъмната страна на Чарлз Дар…“

— Да — прекъсна го Лангдън, който, естествено, знаеше за големия брой книги, претендиращи, че опровергават Дарвин. — Преди доста време даже четох две от тях.

— И? — подкани го Амбра.

Той учтиво се усмихна.

— Е, не мога да кажа за всички, но двете, които четох, са аргументирани от по същество християнски позиции. В едната чак се твърдеше, че Бог бил поставил фосилните останки в земята, „за да изпита нашата вяра“.

Амбра се намръщи.

— Добре, значи не са променили мнението ти.

— Не, обаче възбудиха любопитството ми, затова се обърнах към един харвардски професор по биология. — Робърт пак се усмихна. — Между другото, това по случайност беше покойният Стивън Джей Гулд.

— Защо ми е познато това име? — попита тя.

— Стивън Джей Гулд — незабавно се обади Уинстън. — Прочут еволюционен биолог и палеонтолог. Неговата теория за „периодичното равновесие“ обяснява празнотите във фосилните свидетелства и потвърждава еволюционния модел на Дарвин.

— Та Гулд само се позасмя и ми каза, че повечето антидарвинистки книги се издавали от организации като Института за проучване на Сътворението, който според собствените му информационни материали смята Библията за абсолютно вярно и буквално изложение на исторически и научни факти.

— С други думи, те вярват, че горящите къпини могат да говорят, че Ной е събрал всички съществуващи видове в своя ковчег и че хората се превръщат в солни стълбове — каза Уинстън. — Не особено солидна основа за един научноизследователски институт.