Кьовеш се вцепени, но брадатият го подмина, без да го погледне, и седна в дъното. В отражението на предното стъкло равинът го видя пак да изважда смартфона си, очевидно задълбочен в някаква видеоигра.
„Не изпадай в параноя, Йехуда — смъмри се той. — Човекът не се интересува от теб“.
Когато стигна на спирката на улица „Дохани“, Кьовеш с копнеж отправи поглед към кулите на синагогата само на няколко преки оттам, ала не можа да се насили да напусне сигурността на претъпкания автобус.
„Ако сляза и онзи ме последва…“
Остана на мястото си, решил, че в навалицата е по-безопасно. „Мога просто да се повозя известно време и да си поема дъх“ — каза си Кьовеш, макар че му се искаше да се е сетил да отиде до тоалетната, преди толкова внезапно да избяга от дома си.
Само след няколко секунди, докато рейсът потегляше от улица „Дохани“, рави Кьовеш осъзна ужасния недостатък на плана си.
„Събота вечер е и всички пътници са младежи“.
И почти със сигурност щяха да слязат на едно и също място — на следващата спирка, в сърцето на будапещенския еврейски квартал.
След Втората световна война това място беше цялото в развалини, но сега рушащите се сгради бяха подслонили едни от най-модерните нощни клубове в Европа — прочутите „барове в руини“. През уикендите тълпи студенти и туристи се събираха там да се забавляват в разрушените от бомби скелети на покрити с графити складове и стари къщи, днес оборудвани с най-съвременни аудиосистеми, пъстроцветно осветление и еклектични произведения на изкуството.
И естествено, когато автобусът със скърцане спря на следващата спирка, всички студенти вкупом се изсипаха навън. Мъжът с шапката остана на мястото си, забил поглед в телефона си. Инстинктът подсказваше на Кьовеш да слезе колкото може по-скоро, затова той припряно се изправи, забърза по пътеката и се присъедини към тълпата младежи на улицата.
Рейсът отново потегли с рев, но рязко спря и вратата със съскане се отвори, за да пусне последния пътник — мъжа с бейзболната шапка. Равинът усети, че пулсът му пак се ускорява, обаче брадатият дори не погледна към него, а енергично се отдалечи, като в движение вдигна телефона към ухото си.
„Престани да си въобразяваш разни неща“ — каза си Кьовеш, като се опитваше да нормализира дишането си.
Автобусът продължи по маршрута си, а навалицата се отправи към баровете. Старецът за всеки случай повървя с младежите, после зави наляво и се насочи обратно към синагогата.
„Тя е само на няколко преки“ — успокояваше се той, без да обръща внимание на тежестта в краката си и усилващото се напрежение в пикочния мехур.
Баровете бяха претъпкани и шумната им клиентела се разливаше по улиците. Наоколо кънтеше електронна музика и миризмата на бира се смесваше със сладкия дим на цигари „Сопиане“ и аромата на сладкиша кюртьошкалач.
Кьовеш наближи ъгъла, но все още изпитваше зловещото усещане, че го следят. Забави ход и крадешком погледна назад. Слава богу, мъжът с дънките и бейзболната шапка не се виждаше.
Приведената в тъмния вход фигура остана неподвижна десет безкрайни секунди, после предпазливо надникна към ъгъла.
„Бива си те, старче“ — помисли си мъжът, разбрал, че се е скрил от поглед тъкмо навреме.
Провери пак спринцовката в джоба си, излезе на улицата, нагласи бейзболната си шапка и забърза след равина.
Все още с таблета на Моника Мартин в ръка, началникът на Гуардия Реал Диего Гарса тичаше към кралските покои.
На таблета имаше запис на телефонен разговор между унгарския равин Йехуда Кьовеш и някакъв интернет разобличител и шокиращото съдържание на звуковия файл даваше на командир Гарса няколко безценни възможности.
Независимо от това дали Валдеспино наистина стоеше зад заговора за убийство, както твърдеше разобличителят, Гарса знаеше, че разпространяването на записа завинаги ще съсипе репутацията на епископа.
„Трябва да предупредя принца и да го защитя от последиците.
Валдеспино трябва да бъде отстранен от двореца преди да разгласят новината“.
В политиката общественото мнение беше всичко — и основателно или не, търговците на информация щяха да блъснат епископа под влака. Очевидно тази вечер не биваше да виждат престолонаследника в близост до Валдеспино.
Пиарката Моника Мартин настоятелно бе посъветвала Гарса да убеди принца незабавно да направи изявление, иначе рискувал да го заподозрат в съучастничество.
„Тя е права — каза си командирът. — Хулиан трябва да излезе по телевизията. Веднага“.
Стигна на горния етаж и задъхано продължи по коридора към апартамента на Хулиан, като пак погледна таблета в ръката си.
Освен снимката на франкистката татуировка и записа на разговора с равина КонспирасиНет, изглежда, щяха да разпространят още една новина — която според Мартин щяла да е още по-взривоопасна.
Пиарката го наричаше „мрежа от данни“ — сбор от привидно случайни и несвързани центрове от данни и фактоиди, които любителите на конспиративни теории били окуражавани да анализират и свързват логично във възможни „групи“.
