— Не ме интересува
— Разбирам ви, господин Сийгъл — спокойно отвърна Уинстън. — Но в момента бъдещата кралица на Испания е в сериозна опасност. С действията си вие ще ѝ спасите живота. Повярвайте ми, когато истината стане известна, не само че няма да ви накажат, но и ще получите медал от краля.
Лангдън и Амбра спряха във високата трева и вдигнаха поглед към високата ограда, осветена от фаровете на самолета.
По искане на Уинстън се отдръпнаха назад от телената мрежа. В следващия момент самолетните двигатели зареваха още по-силно и гълфстриймът потегли напред. Вместо да завие по рульожната пътека обаче продължи право към тях и пресече ограничителните линии. После запълзя едва-едва, като се приближаваше към оградата.
Робърт видя, че коничният му нос е насочен точно срещу един от тежките стоманени стълбове. Когато опря в метала, двигателите завиха мъничко по-високо.
Професорът очакваше повече съпротива, но двата двигателя „Ролс-Ройс“ и четирийсеттонният самолет лесно се справиха с оградата. Разнесе се металически стон и стълбът се наклони към тях, като вдигна във въздуха голям къс асфалт около основата си, като пръстта около корен на повалено дърво.
Лангдън се втурна напред, хвана падналата мрежа и я натисна надолу, после двамата с Амбра минаха отгоре ѝ. Когато излязоха на пистата, стълбата на самолета вече беше спусната и отгоре им махаше да се качат униформен пилот.
Амбра напрегнато се усмихна на Робърт.
— Още ли се съмняваш в Уинстън?
Той нямаше какво да ѝ отговори.
Докато влизаха в плюшения салон, Лангдън чу втория пилот в пилотската кабина да разговаря с кулата.
— Да, разбрах ви, обаче наземният ви радар вероятно е разкалибриран.
И затръшна вратата, а пилотът задейства реверса на двигателите и гълфстриймът се изтегли назад на пътеката, после започна да завива към пистата.
Отпуснат на седалката срещу Амбра, Лангдън за миг затвори очи и въздъхна. Двигателите зареваха отново, самолетът се понесе по пистата и ускоряването го притисна назад към облегалката.
След секунди гълфстриймът вече се издигаше в нощта и завиваше на югоизток към Барселона.
Рави Йехуда Кьовеш излезе от кабинета и от къщата си, мина през двора и стъпи на тротоара.
„Вкъщи вече не съм в безопасност — мислеше си с бясно разтуптяно сърце. — Трябва да отида в синагогата“.
Негово убежище от толкова много години, синагогата на улица „Дохани“ представляваше и истинска крепост. Нейните заграждения, мрежи с бодлива тел и денонощна физическа охрана мъчително напомняха за дългата история на антисемитизма в Будапеща. Тази вечер Кьовеш се радваше, че има ключове за такава цитадела.
Синагогата се намираше на петнайсет минути от дома му — приятна разходка, на която равинът се наслаждаваше всеки ден, — но сега, докато вървеше по улица „Лайош Кошут“, той изпитваше само страх. Навел глава, Кьовеш предпазливо оглеждаше сенките наоколо.
И почти незабавно видя нещо, което го накара да настръхне.
На една пейка оттатък улицата седеше изгърбена тъмна фигура — здравеняк с дънки и бейзболна шапка, който правеше нещо на смартфона си. Дисплеят осветяваше брадатото му лице.
„Не е от квартала“ — помисли старецът и ускори ход.
Мъжът с шапката вдигна глава, проследи с поглед равина и отново насочи вниманието си към телефона. Кьовеш продължи нататък и на следващата пряка нервно погледна назад. За негов ужас брадатият вече не седеше на пейката. Беше пресякъл улицата и вървеше по тротоара след него.
„Следи ме!“ Възрастният равин закрачи още по-бързо и скоро се задъха. Чудеше се дали не е допуснал фатална грешка, като е излязъл от къщи.
„Валдеспино ме съветваше да си остана вкъщи! А на кого се доверих аз?“
Кьовеш имаше намерение да изчака хората на епископа да дойдат и да го отведат в Мадрид, но телефонният разговор бе променил всичко. Мрачните семена на съмнението никнеха бързо.
Жената по телефона го беше предупредила: „Епископът праща хората си не да ви вземат, а да ви ликвидират — както ликвидира и Саид ал Фадл“. И после му изложи толкова убедителни доказателства, че той се паникьоса и избяга от дома си.
И сега, докато бързаше по тротоара, Кьовеш се опасяваше, че може изобщо да не стигне до сигурните стени на синагогата. Мъжът с шапката го следваше на разстояние от петдесетина метра.
Съскане на гуми разкъса нощната тишина и равинът се стресна. Шумът, с облекчение установи той, идваше от градски автобус, спрял на близката спирка. На Кьовеш му се стори, че го праща самият Господ, втурна се към рейса и припряно се качи. Вътре беше пълно с шумни студенти и двама от тях любезно му направиха място отпред.
— Köszonöm — останал без дъх, им благодари старецът.
Преди автобусът да потегли обаче мъжът с дънките и бейзболната шапка тичешком го настигна и в последния момент успя да скочи вътре.
