Унизена и изпълнена със страх, след пет години Палома решила, че най-върховната проява на майчинска обич е да даде на детето си нов живот и да го избави от Божието наказание заради нейните грехове. Затова оставила петгодишния Едмънд в сиропиталище, върнала се в Испания и влязла в манастир. Той не я видял никога повече.
Когато бил на десет, Едмънд научил, че майка му починала в манастира по време на самоналожен религиозен пост. Раздирана от физически болки, тя се обесила.
— Тъжна история — завърши разказа си Кърш. — Научих подробностите чак когато бях в гимназията и както можеш да си представиш, моето отвращение от религията до голяма степен се дължи на непоклатимия фанатизъм на майка ми. Наричам това „Трети закон на Нютон за отглеждане на деца“: всяка лудост има равна по големина и противоположна по посока друга лудост.
След като чу историята, Лангдън разбра защо Едмънд бе проявявал такъв гняв и горчивина през първата година от следването си в Харвард. Учудваше се и че приятелят му никога не се оплаква от тежкото си детство. Напротив, Кърш се смяташе за
„Успял е и в двете“ — тъжно си помисли Робърт, докато продължаваше да проучва съдържанието на библиотеката.
Прехвърли се на следващия участък и забеляза много заглавия, които му бяха познати, повечето свързани с интереса на Едмънд към опасностите от религията:
ЗАБЛУДАТА „БОГ“
БОГ НЕ Е ВЕЛИК
НАРЪЧНИК НА АТЕИСТА
ПИСМО ДО ЕДНА ХРИСТИЯНСКА НАЦИЯ
КРАЯТ НА ВЯРАТА
ВИРУСЪТ БОГ: КАК РЕЛИГИЯТА ЗАРАЗЯВА ЖИВОТА И КУЛТУРАТА НИ
През последното десетилетие книгите, застъпващи се за тържество на разума над сляпата вяра, се бяха изкачили на челни позиции в класациите за научнопопулярна литература. Лангдън трябваше да признае, че културното отдръпване от религията става все по-видимо — дори в самия Харвард. Неотдавна в „Уошингтън Поуст“ бяха публикували статия за „безбожието в Харвард“, в която се съобщаваше, че за пръв път в триста и осемдесет годишната история на университета агностиците и атеистите сред първокурсниците били повече от протестантите и католиците, взети заедно.
В целия западен свят никнеха антирелигиозни организации, които се бореха срещу религиозните догми, които според тях бяха опасни за обществото — Американски атеисти, фондация „Свобода от религията“, Americanhumanist.org, Международен атеистичен алианс.
Робърт не им обръщаше особено голямо внимание, докато Едмънд не му разказа за Светлите — световна организация, която имала натуралистичен мироглед без свръхестествени и мистични елементи, макар често да тълкували името ѝ грешно. Членове на Светлите били влиятелни интелектуалци като Ричард Докинс, Маргарет Дауни и Даниъл Денет. Растящата армия атеисти очевидно вече разполагаше с доста тежка артилерия.
Само преди минути, докато преглеждаше сектора от библиотеката, посветен на еволюцията, Лангдън беше попаднал на книги от Докинс и Денет.
Класиката на Докинс „Слепият часовникар“ убедително опровергаваше телеологическата идея, че подобно на сложни часовници, хората съществуват единствено благодарение на своя „конструктор“. В същия дух звучеше и една от книгите на Денет, „Опасната идея на Дарвин“, според която естественият отбор бил достатъчен, за да обясни еволюцията на живота, и сложни биологични системи можели да съществуват без помощта на божествен създател.
„Бог не е необходим за живота“ — помисли си Робърт, като си спомни презентацията на Кърш. Въпросът „Откъде идваме?“ изведнъж зазвуча малко по-настойчиво в главата му. „Възможно ли е това да е част от откритието на Едмънд? — зачуди се той. — Идеята, че животът съществува сам по себе си — без Творец?“
Тази концепция, разбира се, влизаше в пряко противоречие с всички основни версии за Сътворението, което още повече разпали любопитството му да открие дали не е налучкал верния път. Но пък това изглеждаше напълно недоказуемо.
— Робърт — повика го Амбра.
Лангдън се обърна и видя, че тя е приключила търсенето от своята страна на библиотеката и клати глава.
— Тук няма нищо, никаква художествена литература. Ще дойда да ти помагам.
— Засега и при мен е така — отвърна той.
Докато Амбра се насочваше към него, по високоговорителя на телефона се разнесе гласът на Уинстън.
— Госпожице Видал?
Тя вдигна джиесема.
— Да?
— Двамата с професор Лангдън веднага трябва да видите нещо. От двореца току-що направиха публично изявление.
Робърт бързо отиде при Амбра и се надвеси над малкия екран, по който потече видеозапис.
Той позна площада пред мадридския кралски дворец, където четирима агенти от Гуардия Реал грубо изблъскаха пред камерите униформен мъж с белезници. Агентите завъртяха арестанта си към обектива, сякаш за да го унизят пред очите на целия свят.
— Гарса?! — смаяно ахна Амбра. — Арестували са началника на Гуардия Реал?!
