Произход полностью

После камерата показа жена с дебели очила, която извади от джоба си един лист и се приготви да го прочете.

— Това е Моника Мартин — поясни Амбра. — Завеждащата „Връзки с обществеността“ на двореца. Какво става?

Жената започна да чете, като ясно и отчетливо произнасяше всяка дума.

— Кралският дворец арестува командир Диего Гарса заради неговото участие в убийството на Едмънд Кърш и опитите му да замеси името на епископ Валдеспино в това престъпление.

Амбра ахна.

Моника Мартин продължи:

— Що се отнася до нашата бъдеща кралица Амбра Видал и американския професор Робърт Лангдън, боя се, че имаме извънредно обезпокоителна новина — злокобно съобщи пиарката.

Лангдън и Амбра се спогледаха сепнато.

— В двореца току-що се получи потвърждение от охраната на госпожица Видал, че тази вечер Робърт Лангдън я е отвел въпреки волята ѝ от музея „Гугенхайм“. Нашата Гуардия Реал в момента е в пълна готовност и си сътрудничи с местните органи в Барселона, където се смята, че Робърт Лангдън държи госпожица Видал за заложница.

Робърт онемя.

— Тъй като ситуацията вече официално се определя като заложническа криза, съветваме гражданите да оказват съдействие на властите, като съобщават всякаква информация относно местонахождението на госпожица Видал и господин Лангдън. Това е всичко засега.

Репортерите обсипаха Мартин с въпроси, но тя рязко се завъртя и се отдалечи към портала.

— Това е… лудост — заекна Амбра. — Моите агенти видяха, че напускам музея доброволно!

Робърт се взираше в телефона и се опитваше да осмисли видяното. Въпреки всички неизвестни беше напълно наясно по един ключов въпрос.

„Намирам се в сериозна опасност“.

— Ужасно съжалявам, Робърт. — Тъмните очи на Амбра Видал бяха пълни със страх и угризение. — Нямам представа кой стои зад тази фалшива новина, но току-що те изложиха на огромен риск. — Бъдещата кралица на Испания посегна към телефона на Едмънд. — Веднага ще позвъня на Моника Мартин.

— Не се обаждайте на Моника Мартин — разнесе се гласът на Уинстън от джиесема. — Тъкмо това иска дворецът. Това е инсценировка. Опитват се да ви накарат да се издадете, да се свържете с тях и да разкриете местонахождението си. Помислете логично. Вашите двама агенти от Гуардия Реал знаят, че не сте отвлечена, и въпреки това са се съгласили да участват в разпространяването на тази лъжа и да отлетят за Барселона, за да ви издирват. В това очевидно е замесен целият дворец. И след като началникът на Гуардия Реал е арестуван, нарежданията трябва да идват от по-високо.

Амбра ахна.

— Искаш да кажеш… от Хулиан?!

— Това е неизбежното заключение — потвърди компютърът. — Единствено принцът има право да арестува командир Гарса.

Тя затвори очи и дълго остана така. Лангдън усети, че е изпаднала в дълбока меланхолия, сякаш това уж неопровержимо доказателство за участието на Хулиан е задушило и последната ѝ искрица надежда в невинността на нейния годеник.

— Всичко е заради откритието на Едмънд — заяви професорът. — Някой в двореца знае, че се опитваме да разпространим неговата презентация, и полага отчаяни усилия да ни попречи.

— Може би е решил, че е успял, след като е запушил устата на Едмънд — прибави Уинстън. — И не е отчел всички фактори.

Възцари се неловко мълчание.

— Аз, естествено, не познавам твоя годеник, Амбра, но подозирам, че епископ Валдеспино е повлиял на Хулиан по този въпрос — тихо каза Робърт. — Не забравяй, че Едмънд и Валдеспино са влезли в конфликт още преди събитието в музея.

Тя неуверено кимна.

— Така или иначе, ти си в опасност.

Изведнъж в далечината се разнесе вой на сирени.

Пулсът на Лангдън се ускори.

— Трябва бързо да открием това стихотворение. — Той отново се зае с преглеждането на книжните лавици. — Ще сме в безопасност само когато разпространим презентацията на Едмънд. Тогава онзи, който се мъчи да ни запуши устата, ще разбере, че е закъснял.

— Това е вярно, но местните власти ще продължат да ви издирват, защото ви смятат за похитител — отбеляза Уинстън. — Няма да сте в безопасност, освен ако не изиграете двореца със собствените им средства.

— Как? — попита Амбра.

Компютърът ѝ отговори, без да се поколебае.

— Дворецът използва медиите срещу вас, обаче това е нож с две остриета.

Двамата изслушаха простичкия план на Уинстън и Лангдън трябваше да признае, че това моментално ще всее смут и хаос сред техните противници.

— Ще го направя — охотно се съгласи Амбра.

— Сигурна ли си? — Професорът я погледна предпазливо. — За теб няма да има връщане назад.

— Аз те забърках в това, Робърт, и сега си в опасност. Дворецът е имал безочието да използва медиите като оръжие срещу теб и аз ще го обърна срещу тях.

— Напълно уместно — присъедини се Уинстън. — „Които се залавят за нож, от нож ще погинат“30.

Лангдън ахна. „Компютърът на Едмънд току-що цитира Евангелието?!“ Той се зачуди дали не са по-подходящи думите на Ницше: „Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият той да не се превърне в чудовище“.

Нямаше обаче възможност да възрази повече. Амбра вече вървеше по коридора с телефона на Кърш в ръка.