За нещастие още не беше попаднал нито на един том със стихотворения.
Лавиците в последния сектор бяха по-дълбоки от останалите и явно съдържаха колекцията на Едмънд от голямоформатни книги за изобразително изкуство. Робърт забеляза заглавия, които отразяваха интереса на приятеля му към най-новото в съвременното изкуство.
Сера… Кунс… Хърст… Бругера… Баския… Бански… Абрамович…
Колекцията свършваше с няколко по-малки тома и Лангдън спря пред тях с надеждата, че са поетични.
Нищо.
Книгите представляваха коментари и критики на абстрактно изкуство и той забеляза няколко заглавия, които Едмънд му беше пращал да чете.
КАКВО ГЛЕДАТЕ?
ЗАЩО ПЕТГОДИШНОТО ВИ ДЕТЕ НЕ МОЖЕ ДА СЪТВОРИ ТОВА
КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
„И все още се опитвам да го преживея“ — помисли си професорът, бързо продължи нататък и заобиколи следващата арка.
Книги за модерно изкуство. Тези тук бяха посветени на по-ранен период. „Поне се връщаме назад във времето… към изкуство, което разбирам“.
Бързо плъзна поглед по гръбчетата — биографии и албуми с цялостното творчество на импресионисти, кубисти и сюрреалисти, които между 1870 и 1960 година бяха смаяли света, като тотално бяха променили представата за изобразителното изкуство.
Ван Гог… Сера… Пикасо… Мунк… Матис… Магрит… Гоген… Дюшан… Дега… Шагал… Сезан… Касат… Брак… Арп… Алберс…
Този сектор свършваше с последното архитектурно ребро и когато го заобиколи, Лангдън се озова в последната част от библиотеката. Тук книгите, изглежда, бяха посветени на творците, които в негово присъствие Едмънд наричаше „школата на скучните бели мъртъвци“ — по същество всички преди движението на модернистите в средата на XIX век.
За разлика от Кърш, професорът се чувстваше най-уютно тъкмо тук, сред старите майстори.
Вермер… Веласкес… Тициан… Тинторето… Рубенс… Рембранд… Рафаел… Пусен… Микеланджело… Липи… Гоя… Джото… Гирландайо… Ел Греко… Дюрер… Да Винчи… Коро… Караваджо… Ботичели… Бош…
В последните един-два метра от пространството имаше голяма стъклена витрина с тежка ключалка. Робърт погледна през стъклото и видя древна наглед кожена кутия — предпазен калъф на огромна стара книга. Текстът върху кутията едва се четеше, но той успя да разбере достатъчно, за да разгадае заглавието на тома.
„Господи боже — смая се Лангдън. Сега разбираше защо томът е заключен и защитен от ръцете на посетителите. — Сигурно струва цяло състояние“.
Знаеше, че съществуват само няколко безценни екземпляра от това ранно издание на творбите на легендарния автор.
„Нищо чудно, че Едмънд е инвестирал в него — помисли си Робърт. Спомняше си, че веднъж Кърш беше нарекъл английския майстор «единственият от предмодерните, който проявява някакво въображение». Лангдън не бе съгласен с него, но разбираше особеното му отношение към англичанина. — Двамата са си лика-прилика“.
Той се наведе и се вторачи в позлатеното заглавие: „Уилям Блейк. Събрани съчинения“.
„Уилям Блейк — каза си професорът. — Едмънд Кърш на деветнайсетия век“.
Блейк беше разностранен гений — плодовит творец с толкова напредничав художествен стил, че според някои в сънищата си надниквал в бъдещето. Изобилстващите му със символи религиозни илюстрации изобразяваха ангели, демони, Сатаната, Бог, митични същества, библейски теми и пантеон от божества, плод на собствените му духовни халюцинации.
„И също като Кърш, Блейк често предизвиквал християнството“.
Тази мисъл внезапно го сепна.
„Уилям Блейк!“
Той ахна.
Присъствието на Блейк сред толкова много други художници го беше накарало да забрави един важен факт за този тайнствен гений.
„Блейк не е бил само художник и илюстратор…
А и плодовит поет“.
Сърцето му се разтуптя. Много от поетичните произведения на англичанина съдържаха революционни идеи, които идеално съответстваха на Едмъндовите възгледи. Едни от най-широко известните му афоризми — от „сатанински“ творби като „Бракът на рая и ада“ — можеха едва ли не да са написани и от самия Кърш.
ВСИЧКИ РЕЛИГИИ СА ЕДНАКВИ
НЕ СЪЩЕСТВУВА ЕСТЕСТВЕНА РЕЛИГИЯ
Лангдън си спомни думите на Едмънд за любимия му стих. „Пророчество — така го е нарекъл пред Амбра“. Професорът не познаваше друг поет от миналото, който да се смята за по-голям пророк от Уилям Блейк, автор на две мрачни и злокобни поеми, написани през 90-те години на XVIII век:
АМЕРИКА: ПРОРОЧЕСТВО
ЕВРОПА: ПРОРОЧЕСТВО
Той имаше и двете творби — изящни факсимилни издания на ръкописите на Блейк с придружаващите ги илюстрации.
Робърт впери очи в големия кожен калъф под стъклото.
„Оригиналните «пророчества» на Блейк със сигурност са издадени в голям формат!“
Обнадежден, той приклекна пред витрината. В кожения калъф спокойно можеше да се намира онова, което търсеха двамата с Амбра — стихотворение, съдържащо пророчески стих от петдесет и една букви. Сега единственият въпрос беше дали Едмънд някак си е
Лангдън се пресегна и натисна дръжката на витрината.
Заключено.
