Произход полностью

И преди Авила да успее да възрази, Инокентий подробно заразказва за борбата в неговия живот — как е загубил семейството си в терористичен атентат и се е отдал на алкохолизъм, а накрая е направил неуспешен опит за самоубийство. В първия момент адмиралът се разгневи, че Марко е предал доверието му, но докато слушаше да разказват собствената му съдба по такъв начин, усети, че го обзема странна сила. Това беше публично потвърждение, че е стигнал до самото дъно и някак си, може би чудотворно, е оцелял.

— Аз смятам, че Бог се е намесил в живота на адмирал Авила и го е спасил… за да изпълни по-висша цел — заяви Инокентий.

С тези думи палмарският папа се обърна и за пръв път погледна Авила. Хлътналите му очи сякаш проникнаха в самата душа на възрастния офицер и той усети, че в него се влива такава сила, каквато не беше изпитвал от години.

— Адмирал Авила, аз съм убеден, че трагичната загуба, която си понесъл, не допуска никаква прошка — каза папата. — Убеден съм, че не можеш да преодолееш бушуващия в теб гняв, справедливия си копнеж за отмъщение, като обърнеш и другата си страна. И не трябва! Твоята мъка ще донесе собственото ти спасение. Ние сме тук, за да те подкрепим! Да те обичаме! Да застанем до теб и да ти помогнем да превърнеш гнева си в могъща сила за доброто в света! Слава на Бог!

— Слава на Бог! — повтори паството.

— Адмирал Авила — продължи Инокентий, вторачен още по-настойчиво в очите му. — Какъв е девизът на испанския военноморски флот?

— Pro Deo et patria — незабавно отговори Авила.

— Да, Pro Deo et patria. За Бог и родината. Днес всички ние имаме честта сред нас да присъства висш военноморски офицер, който е отдал живота си на своята родина. — Папата замълча за миг и се наведе напред. — Ами… Бог?

Авила се взря в пронизващите го очи на мъжа и изведнъж нещо в него се пречупи.

— Животът ти не е свършил, адмирале — промълви Инокентий. — Делото ти не е завършено. Ето защо те е спасил Господ. Клетвата ти е изпълнена само наполовина. Ти си служил на родината, да… но още не си служил на Бог!

Авила се почувства като ударен от куршум.

— Мир вам! — завърши папата.

— Мир на теб! — отговори паството.

Адмиралът изведнъж беше погълнат от море от доброжелатели, които го заливаха с подкрепата си. Никога не бе преживявал такова нещо. Той боязливо търсеше в очите на енориашите следи от сектантски фанатизъм, ала виждаше само оптимизъм, благосклонност и искрено въодушевление от извършването на Божието дело… тъкмо каквото осъзнаваше, че му е липсвало.

От този ден, с помощта на Марко и другите си нови приятели, Авила започна дългото си изкачване от бездната на отчаянието. Отново се зае с физически упражнения, хранеше се здравословно и най-важното, преоткри вярата си.

След няколко месеца, когато физиотерапията му приключи, Марко му подари подвързана с кожа Библия, в която бяха отбелязани десетина места.

Авила наслуки прочете някои от тях.

— Запомни — усмихнато му каза младият рехабилитатор. — Когато злото надига глава, Бог действа различно чрез всеки от нас, за да наложи волята Си на Земята. Към спасението водят много пътища. Не само прошката.

Робърт Лангдън преглеждаше последните няколко сектора от библиотеката на Кърш и надеждите му бързо гаснеха. Воят на полицейските сирени навън се усилваше все повече, после изведнъж стихна точно пред Каса Мила. През малките кръгли прозорци в апартамента проблясваха въртящи се полицейски светлини.

„Тук сме в капан — осъзна той. — Трябва ни тази петдесет и една буквена парола, иначе няма как да се измъкнем“.