Погледът му се спря върху горящия край на захвърлената цигара, лежаща на стъпалото, на което Хайръм беше седял само няколко секунди по-рано. Тънката струйка дим мързеливо се виеше нагоре в неподвижния въздух.
Разбрал веднага, че нещо не е наред, Уилсън се обърна във високата трева и се втурна към натрупаните камъни по източния край на долината. От другата страна имаше дълбока пропаст към джунглата долу, а след това още триста метра до реката.
- Знам, че е при вас! - извика той с всички сили. - Този човек играе важна роля в съдбата на Вилкапампа!
Секундите се изнизваха, но единственото, което чуваше, беше собственото му учестено дишане.
Усети, че зад него има някого; свали шапката си и се обърна... но нямаше никого! Не знаеше дали да бяга, или да остане на място. Не беше сигурен какво става.
Чу ясно свистене във въздуха, обърна се и видя, че огромният черен кондор се спуска към него, разперил ноктите си! Хвърли се зад подпорната стена и птицата прелетя точно над него, а неподвижните ѝ криле разцепиха въздуха, докато кацаше на гранитния камък, който доскоро беше скривал Златния куб на бога слънце.
Уилсън предпазливо надигна глава над тревата.
Гигантският кондор гледаше право в него със съсредоточените си черни очи и разперени криле. Птицата нададе силен крясък - продължителен звук, който накара Уилсън да запуши ушите си. После сви великолепните си черни криле и остана да стои напълно неподвижно.
- Ама че дивотия - промърмори Уилсън.
Женски глас внезапно наруши тишината.
- Опрели сме нож в гърлото на приятеля ти! Или ще се предадеш, или ще му отрежем главата! - Уилсън никога досега не беше чувал по-агресивен тон.
В горната част на Храма на слънцето се появи впечатляваща амазонка с боядисани в зелено лице и кожа. Вървеше уверено по външния край на безупречно положените ашлари. В дясната си ръка държеше къс лък. Намираше се на петнайсет метра над него и слънцето светеше в гърба ѝ, но въпреки това Уилсън я разпозна веднага.
- Няма да го наранявате - извика той. - Приятелят ми е важен за това място, макар че още не разбирате защо.
- Аз ще реша дали ще живее, или ще умре - отвърна амазонката.
- Можех да убия теб и воините ти при Моста на кондора - извика Уилсън. - Съветвам те да не го забравяш.
- За Девиците на слънцето е чест да умрат в защита на Вилкапампа - гордо рече тя. - Не очаквай милост в замяна!
Уилсън хвърли поглед към вътрешния храм.
- Провалили сте се в защитата на Вилкапампа и само ще влошите положението, ако действате прибързано.
- Не би трябвало да си тук, Уилсън Даулинг. Ролята на народа ми е да защитава свещения град на всяка цена. Ти си натрапник!
Нямаше време да мисли откъде знае името му.
- Някой е влязъл във вътрешния храм,
Амазонката кимна.
- Така е. И единствената причина все още да дишаш е, защото Aпy изпрати кондора в твоя защита.
Голямата птица все така стоеше на масивния гранитен клин и остреше клюна си в камъка, лъскавите ѝ черни пера блестяха в мъгливата следобедна светлина.
- Кубът на инките у вас ли е? - извика Уилсън.
Амазонката стоеше неподвижно. Лицето ѝ беше в сянка и бе трудно да види изражението й.
- Кубът на инките е изгубен - най-сетне отвърна тя.
- А онези, чиито имена са издълбани на стъпалото?
- Хесус Веларде е мъртъв. Убит в планините - каза тя.
- А другият разпънатият на катедралата ли е? - попита Уилсън.
- Разпънатият на кръста е Корсел Сантияна - отвърна тя. - Братът на онзи, чието име е издълбано в камъка.
- Братът ли?
- Именно чрез Корсел Сантияна тайните на Вилкапампа и на Куба на инките бяха разкрити на света на хората.
- И откъде Корсел Сантияна се е сдобил с това знание? - попита Уилсън.
Последва кратко мълчание.
- Знанието е дошло от сестра ми - отвърна накрая тя. - Воинът Виване се довери на
- Вътрешният храм е бил отворен, като в гранита са били пробити дупки, в които са пъхнати дърва - каза Уилсън. - Дървото е било намокрено, докато се разшири. Камъкът не е издържал.
- Много стар метод, на който са ни учили, в случай на нужда ние самите да извадим Куба - отвърна тя.
- Как се казваш, воине?
- Аз съм Акла - гордо рече тя. - Трибун на Девиците на слънцето. Защитници на древния град Вилкапампа. Пазители на Куба на инките.
Уилсън не можеше да разбере защо бележките към мисията не го бяха предупредили за жените воини и свързаната им с града роля.
- Трябва да ме послушаш - каза той. - Хайръм Бингам не бива да пострада. Съдбата му е свързана с това място.
Огромният кондор внезапно разпери могъщите си криле и скочи напред. Полетя директно към Уилсън и го принуди отново да приклекне в тревата. Гигантската птица полетя над долината, зави наляво да хване топъл въздушен поток и постепенно се издигна в небето.
- Ще дойдеш с мен в Питкос! - извика Акла. Трябва да се явите пред Мамаконите... оракулите на Девиците на слънцето. Те ще решат съдбата ви.
