— Твърди, че той щял да я отведе до Анаид и тя била истинската избраница, а не ти.
Селене се уплаши, че е разкрита.
— Такива ли ги разправя безсрамницата?
— И не само тя.
— Така ли? Кой друг? — процеди през зъби Селене, надушвайки зараждащ се бунт.
— Клодия, а и онова момче, което се появява от време на време.
— Рок?
— Да.
Селене трескаво обмисляше положението.
— Остави ги, на никого не вредят…
— Но тази нощ е много важно да…
Селене я прекъсна:
— Казах да ги оставите на мира. И започвайте да подготвяте войските. Тази нощ няма да се спи.
— Слушам.
Селене знаеше, че понякога съдбата проявява странни прищевки и няма нищо случайно. Налудничавата идея на Дасил май беше възможност, която не бе предвидила и премислила. Силата на обичта на приятелите й. Силата на любовта на Рок.
Може би не всичко е загубено.
Анаид се беше оставила в ръцете на баба си Кристине, която лично я подготвяше за голямата церемония на следната утрин по изгрев-слънце. Бърбореше неуморно, не спираше да задава какви ли не въпроси и беше много развълнувана и радостно нетърпелива. Любуваше се на красивата си туника, като прокарваше пръсти по бродериите от злато и сърма. Стъпваше на пръсти като балерина с копринените си пантофки и танцуваше пред огледалото, карайки обсипаните си със скъпоценни камъни гривни да звънтят.
Кристине я гълчеше, че не стои мирна и не я оставя спокойно да я нагласи както трябва, в стилен строго изчистен грим: черна линия около сините й очи, за да подчертае дълбочината на погледа — малко немирен и младежки, сенки на клепачите и тъмночервено червило на устните — свежи и съблазнителни, невероятно прелъстителни.
— Не мога да повярвам! На мен никога не ми е давала да я гримирам — протестираше Клодия, долепила око до дупката.
Рок обаче я дръпна настрана, изгарящ от желание също да я види.
— Колко е красива!
Дасил на свой ред се намести до тях и занаднича през по-малка цепнатина.
— Готви се да ни предаде — прошепна с болка на сърце.
Клодия и Рок осъзнаваха, че тази радостна превъзбуда на Анаид, специалните грижи, които старателно полагаше, за да блесне с дрехите, специално предназначени за церемонията, и милото й отношение към жената Одиш без съмнение бяха предателство.
— Не е за вярване! Нима наистина е способна да се съгласи да стане кралица на всички Одиш? Не би го направила, нали?
Горката Дасил, с късата си поличка, с пуловера на цветя и с наклепаните си с туш мигли, жално заплака и под очите й се образуваха две големи размазани петна.
— Аз толкова я обичах, а тя ще ни унищожи и ще бъдем принудени да се бием. Като противници.
Напоследък и те лека-полека се бяха заразили от войнствените настроения, преди немислими, на останалите Омар.
Клодия също започна да се тревожи:
— Още не сме говорили с нея. Не ни е видяла. Не знае, че сме тук.
Рок потрепери. Беше почувствал студено докосване по гърба. Хвана ръката на Клодия и я стисна, за да й вдъхне кураж.
— Не се плашете, но май сме обкръжени.
Дасил и Клодия се обърнаха едновременно и тъкмо щяха да изпищят, но не им остана време, понеже нечии ръце светкавично им запушиха устата и пред очите им притъмня. Рок загуби съзнание, стиснал ръката на Клодия. Последното, което видя, бе неясният образ на много красива жена с хищен поглед, като на сокол, който се стрелва от въздуха върху плячката си.
Кристине собственоръчно приглади немирните къдрици на Анаид и като я хвана за брадичката, я вирна нагоре.
— Скъпа моя, стъпвай изправена, с високо вдигната глава и гордо чело. Не губи кураж пред никого и пред нищо. И помни — ти си избраницата и много скоро ще държиш скиптъра в ръцете си.
Анаид се сети за нещо и Кристине веднага го забеляза.
— Кажи ми, какво ти трябва?
Анаид се поколеба за миг, но накрая се реши:
— Искам да ми дадеш няколко монети.
— Сега ли?
— Да, ще се чувствам по-уверена, ако нося със себе си монети.
Бялата дама отвори сандъче, пълно със златни пари, и й подаде една кожена кесия.
— Вземи си колкото искаш.
Анаид взе една шепа, пъхна ги в торбичката, сложи си я на врата и я притисна към гърдите си. Така беше значително по-сигурна.
— Още нещо, миличка?
— Не, благодаря, нищо друго не ми трябва.
Анаид се чувстваше чудесно така, приятно обгърната от топлата сърдечност на иначе студено изисканата си баба. Приказно красивият й дворец, изникнал от нищото, й предлагаше всевъзможни и невъобразими удобства, а гостоприемната домакиня не преставаше да я глези. След толкова дълги дни на лишения бе признателна на Кристине за топлата баня, за вкусната храна и за красиво везаните дрехи, които й бе подарила. Но трябваше да й благодари не само за гостоприемството. Благодарение на нея бе жива.
