Така, със скиптъра в ръка, чувствайки се могъща и доволна, Анаид тръгна с баба си и стриктно изпълняваше всичките й указания. Заедно потърсиха и събраха крило от прилеп, кожа от млада жаба, стръкче имел и корен от мандрагора. Забъркаха всичко с прах от стрити скъпоценни камъни и минерали, образувани под знака на Стрелеца — зодията на Рок: мед, арабски камък, кристал и яспис, каменна сол и хума. Анаид добави щипка пречистен тамян, произнасяйки името на Рок. После призова любовта с пламъка на огъня и напръска със спирт отварата, докато пееше химна на любовта и правеше така, че извивките от дима да се преплетат във въздуха, за да се свържат съдбите им — на Рок и нейната. Напитката лумна в пламъци, така както Рок щеше да пламне от любов, когато я види.
Изля отварата в стъклено шишенце и дълго стоя замислена, вперила поглед в него. Във флакончето бяха събрани всичките й надежди, въжделения, пламенни желания. Течността имаше зелен цвят, като ментата, а мирисът й беше сладникав и натрапчив. Със скиптъра изстуди врящия сироп. Тази нощ заспа дълбоко, сънува Рок и очарователната му, косо разположена трапчинка.
Хубаво би било да се консултира с оракулите, но и без да го направи, Анаид знаеше, че знаците не вещаят нищо добро за нея. Белоснежните яребици летяха прекалено ниско, а сред окапали листа откри окървавеното трупче на новородено диво козле, скрито в шумата от някоя лисица. Това бяха предзнаменования. Също като лъкатушещата редица от червени мравки, която бележеше обратния път към мравуняка, или следите на кафявата мечка от галските планини, отчаяно търсила изгубеното си мече. За този, който можеше да ги разтълкува, това си бяха знаци. Анаид четеше в тях като в отворена книга и бе сигурна, че не вещаят добро, но се направи, че нищо не вижда и не чува, и продължи напред.
Беше нетърпелива да осъществи плана си и целия следобед, докато с Дасил се тъпчеха със сочни ягоди и кичеха косите си с теменужки, забавлявайки се безгрижно, без да обръщат внимание на злокобните предзнаменования, Анаид мимоходом даваше наставления на помощничката си как да изиграе ролята.
Беше съвсем просто. Дасил трябваше да причака Рок на пътя, откъдето всеки следобед минаваше с колелото. Щеше да се престори, че се връща от полето с торба, пълна с ягоди, и с коси, накичени с цветя, и когато чуеше момчето да приближава, трябваше да симулира, че пада и си навяхва глезена. Хитринката на замисления номер се състоеше в това Дасил да го помоли за помощ и после, за благодарност, да го почерпи с глътка освежителна напитка от своята манерка.
Точно в този момент тя, а не Дасил, щеше да се появи пред очите на Рок и той щеше да погледне Анаид с изгарящ поглед, а в съзнанието му да изплува споменът от вълшебния миг от рождения й ден, когато поиска да я целуне и едва не й се обясни в любов.
Колкото повече наближаваше моментът обаче, толкова по-нервна ставаше Дасил. Много нервна.
— Ами ако сбъркам нещо?
— Защо ще бъркаш?
— Никога преди не съм го правила.
— Хайде, Дасил, толкова е лесно.
— Лесните работи често са най-трудните. Така твърдеше Ариминда.
Анаид вече губеше търпение. Сляпо се беше доверила на непринудеността и смелостта на Дасил. Хвана я за раменете и я погледна право в очите.
— Помниш ли какво ти обещах? Веднага щом Рок изпие билето и се влюби в мен, отиваме в родината ти, в пещерата на Тейде.
Дасил се усмихна. Толкова силно желаеше това да стане…
— И ще бъдеш само моя гостенка?
Анаид потвърди обещанието си.
— Ще кажа истината. Ще кажа, че ако не беше ти, да проявиш смелостта да дойдеш да ме потърсиш, никога нямаше да знам пътя на избраницата.
Дасил изръкопляска и затанцува като малко момиченце. Скоро онова, за което бе мечтала през цялото си детство, щеше да се сбъдне. Щеше да се погрижи за избраницата, а после да отпътува за Ню Йорк, за да заживее с майка си. Струваше й се невероятно всичко да се превърне в реалност толкова бързо. Момичетата доловиха далечен шум. Беше Рок, приближаваше към тях на колелото си. Дасил пребледня.
— Какво трябваше да му кажа най-напред? Че съм паднала или че ме боли глезенът?
Анаид не сдържа яда си и изръмжа през зъби, преди да се скрие зад дивия чемшир:
— Имаш мозък като на комар, тъпчо.
Рок се появи иззад завоя и Анаид с ужас забеляза как Дасил, с абсолютно оглупяла физиономия, стърчи насред пътя и в недоумение си гледа ръцете, сякаш ги вижда за първи път.
Анаид сподави вика си. Беше я омагьосала. Мозъкът на Дасил бе станал като изчистена дъска, с напълно изтрити спомени, празна от всякаква мисъл, точно като на комар. Помощничката правеше отчаяни опити да си спомни какво прави тук, коя е и какво трябва да стори.
Анаид наблюдаваше сцената, скрита зад чемшира, и усети краката й да се разтреперват, щом зърна как Рок приближава, спира пред слисаната Дасил и слиза от колелото да й помогне.
— Нарани ли се?
Дасил вдигна уплашените си очи и отказа помощта, която й предлагаше Рок.
— Не знам.
— Как така не знаеш?
— Ами просто нищичко не си спомням — призна си Дасил, като си хвана главата с ръце, напълно отчаяна.
Усещаше я като празна тиква.
