— Успокой се. Удари ли се?
Дасил сви рамене, изправи се и изтупа праха от панталона си.
— Може и да съм.
— Да те закарам ли до селото?
Дасил се поколеба.
— Ами… не знам.
На Анаид й се прииска да изпъшка. Целият й план отиваше по дяволите. Изпускаше удобния случай, и то по вина на лошия си характер и заради едно глупаво момиче. Напрегната, завнушава на Дасил:
— Ти си Дасил, забрави ли? Спомни си, трябва да му дадеш да пие от отварата.
Рок непринудено я хвана за ръката и й се представи:
— Аз съм Рок, син на Елена. Майка ми те познава, може да ти помогне. Хайде, да вървим.
Точно в този момент Дасил като по чудо си възвърна паметта.
— Ами да, разбира се, ти си Рок, сега се сетих. Чаках те — изпусна се тя.
— Мен ли? — изненада се Рок.
Дасил с присъщото си простодушие на висок глас занарежда изчерпателно и в строга последователност всичко, което само секунди преди това напълно бе забравила:
— Да, теб. Трябваше да ти предложа да пиеш от манерката ми.
И с цялата си невинност на тринайсетгодишно момиче, без никакво чувство за срам или неудобство, извади манерката си и я подаде на Рок.
— Искаш ли една глътка?
На Анаид й се прииска да потъне вдън земя. Как изобщо й бе хрумнало да се довери на момиче като Дасил!
Рок стоеше като истукан.
— Ами… ъъъ… Появяваш се изневиделица на пътя като привидение, казваш ми, че си изгубила паметта си, а после ми заявяваш, че си ме чакала, за да ми предложиш нещо разхладително…
— Да. Точно така.
— Май нямаш нужда от лекар, а от психиатър — отвърна убеден Рок и понечи да се качи на колелото, за да продължи по пътя.
Дасил разбра, че ужасно е сгафила. Стори й се, че вятърът довява шепот до ушите й — бяха думи, долитащи иззад клонака на чемшира, зад който се криеше избраницата:
— Задръж го, не го оставяй да си иде.
Анаид си гризеше ноктите от притеснение и чакаше. За щастие, Дасил послушно изпълни нареждането й и не пусна Рок да си тръгне.
— Чакай, чакай… само една глътчица. Ще е достатъчно.
Рок нищичко не проумяваше.
— Слушай, малката, стига вече си се бъзикала с мен. Аз бях дотук.
И този път натисна педалите, но за кратко. Дасил се вкопчи в ризата му, като лепка.
— Не можеш да си тръгнеш, преди да си опитал от моя сироп!
— Напротив, мога.
Анаид беше на път да се разреве от яд, но за нейна голяма изненада Дасил я изпревари. Ревна с пълно гърло и така удари точно в десетката. Рок, полуразмекнат, полузаинтригуван, смени тона и прояви съчувствие:
— Аз… извинявай, съжалявам, не исках да съм груб, но наистина нищо не разбирам.
Анаид облекчено си сложи ръка на гърдите. Още имаше искрица надежда.
Набедената помощничка осъзна, че няма как да убеди Рок с добро, и приложи хитрост. Много бързо, в крачка, измисли доста объркана история, която все пак даде резултат.
— Аз съм пълна скръб! Вечно губя, когато се хвана на бас — тутакси скалъпи лъжата и взе да го забаламосва с приказки.
Беше си пак познатата Дасил — жизнерадостно бъбрива, непринудена, будеща доверие.
— Какъв бас?
Дасил продължи с невероятната си история:
— Хванах се на бас с най-добрата си приятелка, че ще успея да накарам някое момче да приеме поканата ми да пие с мен едно безалкохолно. Но никой не иска.
Рок се почеса по главата, смаян и нерешителен. Може би не беше чак толкова неправдоподобно. Винаги беше смятал, че жените са странни и трудноразбираеми същества. Всичките му гаджета, приятелки и учителки бяха живо доказателство.
Анаид усети, че Рок е готов да отстъпи, погали сапфира си и съсредоточи всичките си сили да му въздейства.
— Значи съм част от бас?
— Ти си последният. Останалите ми опити се провалиха. Имах срок от шест часа, а вече изтичат, остават ми броени минути.
За миг Рок се поколеба, а Дасил, за да е по-убедително актьорското й изпълнение, се престори, че напуска сцената бавно и театрално. Анаид аплодира хитрия й женски номер, който всъщност сама никога не прилагаше.
— Съжалявам. Не ми се сърди, че те забърках в цялата тази дивотия. Винаги губя, голям кутсуз съм. — И понечи да се обърне и да си тръгне.
Имаше ефект. Рок я спря, като извика след нея:
— Това ли е всичко? Да опитам някакъв сок?
— Да. Една глътчица и край. Нищо повече.
Момчето все още се колебаеше.
— Добре де, но я ми кажи, тази твоя приятелка как ще разбере дали печелиш баса, или не?
За секунда Дасил се притесни. После рече:
— Тя е хей там. Крие се и наблюдава. — И посочи към мястото, където беше Анаид.
Анаид така се уплаши, че чак й прималя и се хвана за сърцето. Биеше изключително силно и любимият й сигурно чуваше ударите му.
Рок се вгледа в чемширите, но нищо не забеляза.
Анаид усети да я завладява паника. Тази Дасил как не измисли нещо по-добро от това да издрънка цялата истина? Абсолютна откачалка, без капчица ум в главата, пълна единствено с бръмбари. Правеше гаф след гаф, кой от кой по-голям и по-глупав.
Трябваше да излезе и да се помъчи да оправи положението.
