Така или иначе, каквато и да беше причината, графинята беснееше в каретата си, размахваше голямата си игла и взирайки се в изплашените лица и свитите тела на момичетата, търсеше бяла плът, в която да я забие. Проблемът беше, че момичетата, които пътуваха с нея, доведени от вярната й прислужница Хо Илона, изобщо не й бяха по вкуса. Бяха прекалено груби, възедри и със здраво телосложение, а отгоре на всичко и необразовани, пълни невежи.
— Не са щерки на Земан[22], във вените им не тече синя кръв, ти ме измами — сърдеше се графинята, оглеждайки мазолестите им ръце и загорелите им селски лица.
— Кълна ви се, господарке — мъчеше се да се оправдае злодейката Хо Илона, — подбирани са по време на Прядки, в Ново Место. — Имаше предвид празненството, на което дъщерите на благородниците се състезаваха в сръчност и показваха уменията си да бродират и сладкодумно да разказват истории.
Ержбет Батори се разгневи и възмутена посочи с иглата си една от тях.
— На Прядки ли? Ето, например ти. Теб изобщо не те виждам как ще вденеш копринен конец в иглено ухо, а камо ли да измислиш някоя свястна история. Не разбираш от нищо друго, освен да даваш зоб на кравите и да скубеш цвекло.
Момичето се сви уплашено, като не смееше да я погледне в очите или да й възрази.
Ержбет Батори разтвори кожите от белка, в които се бе загърнала, и разкри пред очите на девойките грациозната си бяла шия, окичена с красиви италиански перли, и съвършения овал на лицето си, обрамчено от дългите й тъмни коси. Високомерно вдигна глава.
— Забележете бялата ми кожа, коприненомеката ми коса, безупречно чистите ми ръце, а после погледнете тези мърши, този измет, това мизерно подобие на човешки същества. На петнайсет години са, а вече са спаружени и похабени. Погледнете мен! Вижте ме, казах да ме гледате!
Хо Илона започна да ръчка и щипе момичетата, за да вдигнат сведените си очи така, както бе заповядала графинята.
Една от тях, по-съобразителна и умна, възкликна с престорено възхищение:
— О, господарке, каква хубост! Красотата ви е ослепителна!
Ержбет се поуспокои, макар че тракането на колелата както обикновено я дразнеше. Вече почти не излизаше от замъка си, не ходеше до Виена, не приемаше и поканите за пищните сватбени тържества на унгарските дворяни. А и за какво да го прави? Старателно си беше създала славата на ексцентрична особа и сега спокойно можеше да се отдаде на сладко бездействие в своето царство на ужаса. Никога преди, във всичките си многобройни превъплъщения, не се бе вживявала в по-подходяща самоличност от тази. Пасваше й идеално, беше точно по неин вкус, отговаряше на характера й и позволяваше да се разгърне напълно и да се покаже такава, каквато е. Сегашният й образ бе съвършен, представяше я като всемогъща графиня, достатъчно близка с краля, тиранична със селяните и слугите, а същевременно на разумно разстояние от кралския двор и от градовете, дръзка и безразсъдна, вдъхваща страх. С годините бе успяла да издигне около себе си непреодолима защитна бариера. Всички я уважаваха и се бояха от нея. Повечето хора я ненавиждаха, малцина се осмеляваха да я сочат с пръст, макар и за кратко, защото наемните й копои веднага ги хващаха и ги водеха при нея, а после те просто изчезваха.
Все пак едно нещо й се изплъзваше от контрола: слуховете, които се носеха по неин адрес, и напоследък лошата й слава на зла вещица толкова се бе разпространила, че бе надвиснала над главата й като тежко бреме. Беше повече от очевидно, че видът й не отговаря на реалната й възраст. Кожата й бе гладка и по младежки свежа, лицето й бе прозирнобяло, в тъмните й коси не можеше да се види нито един бял косъм. Не успяваше да прикрие и напиращата си енергия. Беше подвижна и когато ходеше на лов, пъргаво скачаше на коня си и яздеше диво в галоп, с блеснали очи и пламнали от руменина страни. Изумителната й жизненост й позволяваше седмици наред да не спи и да прекарва цели нощи в танци, без умора. Довеждаше до пълно изтощение слугините си и се говореше, че най-старите от тях са я познавали отпреди такава, каквато си беше и досега, млада и добре сложена вдовица. Разправяха, че когато овдовяла преди години, изглеждала по същия начин, със същия младежки вид. Но всичко това бяха само слухове.
