Графинята не забеляза веднага присъствието й. Беше прекалено заета да пробва безбройните си накити. По време на дългото си зловещо царуване беше натрупала цяло съкровище от скъпоценности. Беше помолила да я зазидат с тях, според обичаите на египетските фараони. В момента се радваше на суетата си, макар и в пълна тъмнина.
Благодарение на острото си зрение на гризач Анаид можеше да вижда съвсем ясно и внимателно огледа стаята. Беше спално помещение с отделна ниша с легло, като двете му части бяха свързани със сводест таван под формата на арка. Беше стая за гости и нямаше много мебели. Скромна, студена и лишена от удобства.
Анаид се притаи в ъгъла, възможно най-отдалечен от графинята, и се приготви пак да се преобрази в момиче.
Точно в момента, когато краката й възстановяваха формата си и последните гърчове на прехода утихваха, графинята подуши въздуха и усети присъствието й или, по-точно, долови наличието на нещо непознато.
Анаид беше подготвена. С бързината на див заек размаха атамето на Дориска, разтрои образа си, за да обърка графинята, и с един точен удар сряза верижката, на която талисманът висеше на врата й. Хвана го във въздуха с другата си ръка. Ударът беше изключително неочакван и дори графинята не успя да го предвиди.
Ержбет веднага зае отбранителна позиция, но късно. Посегна към врата си, за да почерпи сила от амулета, ала установи, изпаднала в истинска паника, че го няма.
Анаид бързо драсна кремъка и запали праханта, без да губи нито миг. Наясно бе, че това ще е най-трудното, най-рискованото, понеже ще остане незащитена, под ударите на разгневената Ержбет, но вече бе предвидила подробностите. Издигна бариера между двете и се задейства, без много да умува. Талисманът пламна в момента, в който побеснялата графиня проби защитата й, скочи върху нея и заби магическото си атаме в гърба й.
Анаид посрещна удара, без да осъзнава колко е дълбока и сериозна раната. Острието бе потънало над кръста чак до бъбрека й и атамето остана там, забито до дръжката. Въпреки това тя не се предаде и не загуби съзнание. Напротив, изправи се лице в лице с Одишката и оказа яростна съпротива. Талисманът беше лумнал в пламъци, но още не бе изгорял. Ержбет се мъчеше да й го отнеме, а тя го бранеше с живота си. Размаха атамето си и произнесе заклинание да възпре Батори. Битката между двете беше страшна. Анаид искаше само да спечели време, докато Ержбет нападаше побесняла, обезумяла в желанието да си възвърне талисмана. Това бе демонстрация на сила, умения и могъщество. Енергията вибрираше и бучеше, като запращаше ту едната, ту другата към стената.
Ержбет се преобрази на гигантски рис с големи остри зъби, който се хвърли върху Анаид и разкъса голата й плът. Скочи толкова пъргаво, така светкавично и ловко, че й бе невъзможно да я уцели с атамето си. Графинята-рис отбиваше ударите с лапа и връхлетя върху нея с цялата си тежест и с цялата си жестокост. Анаид усети, че я захапва за ръката, и се уплаши за живота си, когато усети дъха на звяра във врата си, да се опитва да впие зъби в сънната артерия.
Без да изпуска горящия талисман от очи, тя направи магия, за да се защити от свирепите нападки на звяра, и кожата й придоби плътността и издръжливостта на дебелокожо животно.
Графинята прекалено късно си даде сметка, че острите й зъби няма да разкъсат вече непробиваемата плът на избраницата, но нищо не можеше да стори. Хищникът беше хванат в могъща магическа мрежа, направена със заклинание от Анаид. Графинята беше пленница и колкото по-отчаяно се мяташе, толкова повече се оплиташе в здравата мрежа и се парализираше като в огромна паяжина.
Атмосферата в килията беше тягостна и напрегната. Ержбет отново си възвърна човешкия образ и нададе страховит пронизителен вик, който мина през фронтона и строши прозорците и чашите в замъка. Още малко и талисманът щеше да изчезне напълно. Кръвопийцата впрегна всичките си сили, за да направи възможно най-мощното заклинание.
Над Шейде надвисна невиждана буря. От Карпатите заприиждаха гъсти заплашителни облаци, полетяха стремително по сивото небе и се скупчиха над замъка, превръщайки следобеда в най-тъмната нощ и изливайки потоци вода, съпроводени със страшни гръмотевици и оглушителен трясък. Поройният дъжд и брулещият вятър връхлитаха с невероятна сила и пометоха овцете, излезли по пасищата в ниското, заедно с овчарите и селяните, още несъбрали инструментите си и неуспели да се върнат навреме по къщята си. Години след това хората щяха да помнят ужасното бедствие, при което за броени минути районът бе изравнен със земята и придошлата вода заля селищата, издави добитъка и съсипа реколтата.
Графинята продължаваше да бъде пленница на Анаид, а талисманът й вече почти бе изгорял.
— Неееееееее! — изкрещя отчаяно Ержбет, стиснала шията си с ръце.
Силата й изчезваше заедно с пушека, издигащ се от магическата й муска. Анаид, макар и с нож, забит в кръста, издържа последния й напор, докато от медальона й не остана само пепел.
