Каалат, навела глава, режеше филета от осолена риба, парчета пушено месо и ги слагаше заедно със скарата и чая във вързопа, който дъщеря й щеше да вземе за из път.
Инуитите обикновено пътуваха с малко багаж. Местеха се от едно място на друго, волни като вятъра, и можеха само за минути да предприемат пътуване, което ще трае седмици или дори месеци. Носеха си харпуните, с които ловяха тюлени през пролетта, заредените си пушки, за да осигурят дивечово месо, и въдиците, за да се снабдяват с риба.
Воят на
— Мечката майка те очаква.
Така беше. Предишната малка Хелга се беше превърнала в прекрасна бяла мечка, която властваше в пределите на Арктика, там, където само малцина инуити се осмеляваха да преживяват.
— Тя ще те заведе до края на земите на нашия клан. После ще трябва да се обърнеш към тюленките и нутриите, които ще те посрещнат на територията на Аляска.
На Сармик й се късаше сърцето.
— Съжалявам, мамо — прошепна й, като я прегърна, съвсем наясно, че я оставя сам-самичка насред нищото.
— Не се притеснявай за мен. Ще отида до местата, където лагеруваме през лятото, и ще те чакам заедно с всички от племето.
— Нямам представа кога ще успея да се върна.
— Трябва да изпълниш мисията си.
Сармик се колебаеше:
— Дали винаги ще знам какво трябва да правя?
— Подготвена си за това още от най-ранно детство. От времето, когато с избраницата Диана бяхте сукалчета и станахте млечни сестри, свързани в добро и в лошо. Нуждаещи се една от друга. Ти ще водиш нея, а тя — теб. Слушай вътрешния си глас и не надавай ухо за фалша и лъжата.
— А как да ги различа? — попита Сармик, уплашена от отговорността, която поемаше.
Каалат се разрови в малкото вещи, които притежаваше, и измъкна два скъпоценни предмета, които пазеше специално за случая. Дълбоко развълнувана, показа на дъщеря си заостреното и красиво
— За теб е, дъще. Служи си с него както трябва, използвай го само за защита и никога не нападай без причина. Брани живота на избраницата със собствения си живот.
Сармик го пое с треперещи ръце, след което възторжено възкликна. Каалат държеше възхитително бяло колие, което искреше с неопетнена чистота и величие. Беше мощен амулет, изработен от зъбите на великата мечка майка.
Сармик наведе глава и Каалат й го сложи. Стоеше чудесно на врата й. Беше много красив.
— Майката мечка ще бди над теб и ще те пази от беди. Не го сваляй от шията си. Никога. Обещаваш ли?
Още щом се допря до кожата й, Сармик почувства как душата й се изпълва с вътрешен покой.
Завръщането й в настоящето се оказа лесно. Анаид и Дасил, подпомагани от Орсолия, очертаха магическия кръг на горска поляна в Карпатите, стиснаха зеления камък, пречистиха се и под звуците на ритуалните песнопения на матриаршата на клана на белката скочиха в кръга от камъни.
Този път се озоваха точно на мястото в дъбравата, където се бяха разделили с Бялата дама. Изтощени и голи, Анаид и Дасил отидоха до пещерата да помолят Кристине за помощ. Красивата дама ги посрещна топло и сърдечно, облече ги и ги напръска с уханни води, нахрани ги и им приготви меки легла, на които веднага се проснаха и спаха часове наред.
Събудиха се и бяха сами във възхитителния омагьосан дворец. Любопитната Дасил искаше всичко да види и да пипне. Всяко нещо я дивеше и я караше да възклицава. Радостта и изненадата й бяха заразителни и помогнаха на Анаид да приветства завръщането им бодро, с оптимизъм. Все пак отсъствието на Кристине я озадачаваше и тревожеше. Дали няма да я изостави сега, когато беше успяла да унищожи графинята? А нейният скиптър? А Елена и Криселда?
Независимо от своята спонтанност и непринуденост очарователната Дасил беше голяма беля? Анаид я помоли да не казва на никого за пътуването им във времето и да я чака вкъщи, защото трябваше да уреди някои въпроси с баба си. Нарочно избягваше да дава много-много обяснения за Кристине и за това коя всъщност е, а и Дасил нищо не я попита. Прие необичайните обстоятелства съвсем естествено, по детски простодушно. Анаид си помисли, че дори да й беше представила някоя женска горила за своя баба, Дасил би я разцелувала, би й поискала банан и би й пожелала приятна вечер. Струваше й се невъзможно човек да не прояви нито капчица интерес и да не задава въпроси за Бялата дама и за замъка й — целият с огледални стени и скъпоценни камъни. Дасил обаче не го направи. Може би мислеше, че избраницата заслужава подобен дворец и подобна мистериозна баба.
Анаид изпитваше особено топло чувство към малката. Беше толкова млада и невинна, дори осезаемо излъчваше ухание на свежест. Харесваше най-вече кадифеномеката й шия, мургава и грациозна. Преди да се разделят, тя лично сплете на плитка косите й, за да я открие.
— Вратлето ти е прекрасно, като лебедова шия е, трябва да го показваш, а не да го скриваш.
