Кристине, с харизмата на онези, които базират могъществото си на чуждото преклонение, величествено се изправи пред тях и тържествено вдигна скиптъра на властта.
— Ето ви го скиптъра.
Почувствали огромната му мощ, всички Одиш притиснаха ръка към гърдите си, изпълнени с неудържимо желание да го докоснат, жадуващи да му служат.
— Казвам ви, че всички Одиш на Земята ще тръгнат с мен и ще се подчинят на скиптъра и на приносителката му. Казвам ви, че ако сте с мен, ще победим в тази последна битка. Така ще спечелим и войната.
Присъстващите станаха и шумно приветстваха новата си неоспорима кралица. Кралицата на всички Одиш.
При все това над триумфиращата кралица витаеше горчивото предчувствие за тежки смутни времена.
Беше прекрасна топла вечер. На брега на морето, под самия вулкан Етна, както винаги в събота течеше страхотен купон. Градината, изпъстрена с глицинии, и навесът, покрит с весели бугенвилии, бяха приютили тълпа младежи, възторжени почитатели на музиката, танца, напитките и игрите.
В средата на пъстрото множество Клодия — мургава и жизнерадостна петнайсетгодишна девойка, поруменяла от вълнение, сладка като манекен на пица „Капричоза", се въртеше като пумпал под звуците на музиката. Вихреше се в шеметен транс в ритъма на рока сред смеховете на приятелите й и усещаше допира на ръцете им, които я бутаха и поощряваха в неудържимия танц. Сладникавият дъх на жасмин бе толкова силен и опияняващ, че й се зави свят, почувства се много замаяна и се отказа.
— Стига. Стига, моля ви. Не мога повече.
Ръцете престанаха да я бутат и да я карат да се върти и Клодия се срина на тревата, театрално отпуснала ръце, преструвайки се на припаднала, с пълното съзнание, че всички ще са вторачени в нея и затова трябва да падне възможно най-стилно и убедително. Не можеше да ги види, понеже очите й бяха завързани с червено-бяла кърпа, което беше част от играта — разновидност на сляпа баба, която напоследък бе станала много модерна в Сицилия, по купоните за рождени дни. Скоро след това започна същинската част от играта, най-забавната, която тя очакваше с нетърпение.
— Готова ли си? — чу Клодия.
Нервно си облиза устните. Да, готова беше, дори изгаряше от нетърпение.
— Хайде, старт! — даде знак.
Клодия издаде напред устни, молейки се пръв да е Мауро. Ако не е той, ще опитва отново и отново, цялата нощ. Почувства нечий дъх съвсем близо до лицето си. Дишането беше учестено, напрегнато. После нечии тънки и студени устни се лепнаха върху нейните. Бяха неопитни, непохватни и блудкави. Хвана я яд на лошия й късмет и й се прииска да захапе новака. Сдържа се навреме.
— Романо.
Смехове и аплодисменти. Беше познала. Нямаше начин да е друг. Толкова нескопосано можеше да целува само сополанкото, който, като много други, се упражняваше на екрана на плейстейшъна си. Зелен като ливада. Пълен мухльо.
Оставаше още да мине през изпитанието със сладоледа, а после да чака цял час пак да й дойде редът.
Защо все нямаше късмет? Как не й се падна нито веднъж да се целува с Мауро? Беше отишла на купона с единствената надежда да е с него на игричката, а се бе оказала голям кутсуз. Само дето й се лепнаха микробите на младежите от половин Сицилия, без да вкуси поне веднъж тъй жадуваните устни на Мауро.
Сладоледите не я вълнуваха. Винаги ги разпознаваше. Били те с вкус на пъпеш,
— Кафе с лешници.
Последваха бурни ръкопляскания. Беше неоспорим първенец в разпознаването на сладоледи и в целувките с лигави начинаещи. Ама че скапан купон! Тъкмо се канеше да стане от земята, когато гласът на Мауро я хвърли в нокаут. Така и не успя да си свали кърпата от очите. Почувства как отмалява.
— Почакай — прошепна някой на ухото й. — Да видим дали ще познаеш този вкус.
Клодия замръзна в очакване, предполагайки, че Мауро е коленичил до нея. Затворила очи, си представи картинката: тя — легнала неподвижно като Спящата красавица, а той — приказният принц, се навежда над нея, все по-близо и по-близо, невероятно близо.
