Прокълната нощ полностью

„Все още не знам.“ Или по-скоро все още не искаше да мисли. „Как се казваш?“ Това беше много по-проста тема.

– Казвам се… Аня.

Аня. Красиво име. Но имаше кратко колебание, сякаш тя обмисляше какво да каже. Имаше ли богиня на име Аня, или някакъв вариант на името? Умът на Ашлин беше празен. „Ти…“

– Ъ, сега обсъждаме жертвата. Концентрирай се! Не нарушавам пряка заповед само за да може ти да съсипеш сладкия ми малък бунт. Зададох ти въпрос и би ми харесал директен отговор.

Жертва. Да. Концентрирането беше трудно, когато умът на човек беше като каша. Но едно нещо тя знаеше съвсем сигурно – че животът без Мадокс би бил нетърпим. И че тя би се отказала от любимия си, за да го спаси.

– Така е по-добре – каза Аня, отново прочитайки мислите ù. – Но не мислиш достатъчно на едро. Хайде, да не си изпуснала най-важния урок от тези твои приказки? Сега е шансът ти да докажеш, че безполезният ти шеф те е научил на нещо ценно все пак.

Ценно. Тази единствена дума се заби в нея и внезапно Ашлин разбра. Кръвта ù се смрази само като мислеше за това. „Най-добрата жертва е живот за живот.“

– Ето. Знаех, че ще отговориш правилно. Това означава твоя за неговия, меченце. Достатъчно силна ли си?

Какво би изтърпяла за него? Всичко. Дори болка, дори смърт. Да го спаси беше по-важно, отколкото да го задържи.

– Добре тогава. – Аня плесна с ръце. – Да започваме купона! Събуди се! Той се нуждае от теб.

Образът на Мадокс изплува в съзнанието ù и тя помисли, че може би усеща ръката му да стиска нейната, вливайки сила в тялото ù. После… нещо – присъствие и топлина, нахлу в тялото ù, понесе се през нея и изцели възпалението в дробовете ù и натъртените ù мускули.

Ашлин отвори очи и откри Мадокс да се взира в нея. Изглеждаше уморен, но я видя и се усмихна. Това беше най-красивата гледка, която беше виждала някога.

Можеше ли наистина да се откаже от него?

* * *

Три дни по-късно Ашлин беше достатъчно силна, за да напусне болницата. Мадокс я отнесе обратно в крепостта, без да продума и дума и право в стаята си. Тя зърна няколко от воините в коридорите. Някои изглеждаха мрачни, други ядосани, но всички ù кимнаха, сякаш вече приемаха присъствието ù, дори да не им харесваше.

Щом вратата на спалнята беше затворена и заключена, Мадокс пусна Ашлин да стъпи на краката си, плъзгайки тялото ù по своето. Той отпусна ръцете си отстрани и прекъсна контакта.

– Научи ли нещо ново за жените? – попита тя, без да се отмества от него. Горещината му я обвиваше и близостта му я измъчваше.

– Били са освободени. Всички, освен Даника, която подлудява Рейес, обиждайки го непрекъснато. – Той огледа лицето ù. – Как се чувстваш?

– Добре – каза тя и това беше истина. Все още имаше лека кашлица и леко дразнене в гърдите, но беше почти излекувана. Което означаваше, че е време. Време беше да го спаси.

„Той се нуждае от теб“ – беше казала богинята Аня.

Ашлин не мислеше да казва на Мадокс за Аня, защото той щеше да ù задава въпроси, на които тя не искаше да отговаря. Знаеше какво трябва да направи, за да го освободи от проклятието (не че ù харесваше, но щеше да го направи) и не можеше да му позволи да я спре. Не можеше да си позволи да се откаже. Мисълта, че ще го остави, я изпълваше с отчаяние.

„Не искам да се сбогувам.“

Сълзите всеки момент щяха да напълнят в очите ù, но тя се насили да се усмихне. Това беше нейната приказка и тя щеше да спаси своя принц. „Само… Не казвай сбогом! Още не.“ Щеше да се наслади на остатъка от деня с него, да говори с него и да го докосва, както не беше в състояние, докато лежеше в болницата.

– Искам те – каза му тя. – Толкова силно те искам.

– Аз също те искам. – Във виолетовите му очи внезапно проблесна порочност. – Имам чувството, че е минала цяла вечност, откакто те докосвах за последен път.

Но те просто се взираха един в друг, никой от тях не протягаше ръце към другия.

– Искам да знаеш… – Тя прехапа устна и се загледа към обутите си в ботуши крака. Време за признания. – Обичам те.

Мадокс беше шокиран, устата му се отвори, а после се затвори.

– Знам, че е прекалено скоро – каза му тя, – животът на двама ни е бил твърде различен и аз съм отговорна за много от гадостите, с които е трябвало да се занимаваш през последната седмица, но не мога да овладея чувствата си. Обичам те!

Най-после той се пресегна. Докосна леко с пръсти бузите ù и я принуди да го погледне. Нежността надделяваше над шока.

– И аз те обичам. Толкова много. Аз съм избухлив мъж с бурни емоции, но не искам никога да се страхуваш, че те ще бъдат насочени към теб. Аз не мога да те нараня. Би било по-лошо, отколкото сам да си изтръгна сърцето.

В Ашлин запърха радост, по-силна, отколкото беше мислила, че е възможно. Сълзи напълниха очите ù. Тя се облегна на гърдите му, нуждаейки се от него повече, отколкото преди. Той наведе глава бавно… чисто изкушение… без погледът му да изпуска нейния. Устните им се долепиха в нежна целувка на красота и любов.