Прокълната нощ полностью

Езикът му се плъзна в устата ù. Отново и отново, сякаш цяла вечност, той я целуваше, поглъщаше я и ù се наслаждаваше. Тя усети въодушевлението и учудването му – и двете емоции бяха отразени в нея…

– Обичам те – каза тя отново.

– И аз те обичам. Нуждая се от теб.

Една по една той премахна дрехите ù, а после и своите. Ашлин ликуваше с разкриването на всеки нов сантиметър кожа. Той беше толкова голям и твърд. Толкова… неин. Тя копнееше да го докосва. Наслаждаваше се на допира му и се опитваше да го запомни. Той беше обуздана свирепост и я обичаше.

Когато го чу да произнася тези думи, тя беше изпитала несравнимо усещане за спокойствие. Веднъж, след като се разболя за първи път, той беше нарекъл тази крепост неин дом. И наистина беше. Беше единственият дом, който тя бе познавала. Беше невероятно, че този дом ù беше даден от мъж, свързан с насилие. Че той е този, който пропъди спомена за облицованите стаи, побъркващия шум, самотата и предателството. Това беше… изключително.

– Ще ти покажа рая – каза той. – С уста и с ръце. – Той се отпусна на колене.

– Не. – Ашлин сграбчи раменете му и го издърпа нагоре.

Той се намръщи объркан.

– Мой ред е. – Този път тя коленичи. И му показа рая. Ашлин обгърна с уста твърдия му и горещ член и го пое чак до задната част на гърлото си. Никога не го беше правила преди, но знаеше как става – беше слушала описанието в подробности от безброй жени.

Ръцете му стиснаха косата ù и той изстена.

– Ашлин!

Никога не беше мислила, че изпълнението на този акт ще ù хареса, но Ашлин откри, че ù носи неописуема радост. Обожаваше да доставя удоволствие на Мадокс. Тя го засмукваше и придвижваше устата си надолу и нагоре, като се наслаждаваше на начина, по който той потръпваше. Правеше кръгообразни движения с език по върха на члена му, а след това се спускаше до основата, като обхващаше с ръка тестисите му. Тя изпитваше по-силно удовлетворение от удоволствието на Мадокс, отколкото от всичко, което някога беше правила. То я караше да изпитва болезнена нужда, превръщаше я в робиня на желанието.

Той се тласна силно към нея, усети какво прави и се опита да се възпре. Но Ашлин увеличи скоростта си. Тя искаше да поеме всичко, което той можеше да даде. Искаше той да е груб, а не да се възпира.

– Ашлин! Ашлин! – С рев той изля горещото си семе в нея.

Тя пое всичко. Когато последните тръпки преминаха през тялото му, Ашлин се изправи на треперещите си крака. Клепачите му бяха притворени, а долната му устна беше подута, сякаш я беше дъвкал, за да не се разкрещи от удоволствие и агония. Лицето му беше покрито с онази скелетна маска, позволявайки ù да види и мъж, и звяр. И двамата се взираха в нея с любов, с нежност и с желание, което беше толкова дълбоко, че изглеждаше безкрайно.

Той с готовност би умрял за нея. Тя го знаеше, дълбоко в душата си го знаеше. „Мога да направя не по-малко за него.“

– Няма да те положа в леглото – каза той дрезгаво.

– К-какво?

– Ще те обладая, подпряна на стената. Всеки удар ще бъде премерен. Дълбок. Повече няма да има две тела, а едно.

Ашлин щеше да падне, ако той не я беше хванал. Ето какво ù причиняваше той – поваляше я с красивите си думи. Ръцете ù се сключиха около врата му. Цяла вечност в ръцете му нямаше да е достатъчна.

Устните му се спуснаха към нейните и той я целуна бавно и сладко, горещо и жадно. Много бавно запристъпва назад, докато гърбът ù не опря о стената. Досегът със студения камък я накара да ахне.

Мадокс продължаваше да я целува, мачкаше гърдите ù и стискаше зърната ù. Скоро тя вече се гърчеше, дишаше тежко и стенеше. Молеше.

– Още – обеща той. – Ще ти дам още.

„Нека това продължи вечно!“

– Обичам те! Толкова те обичам!

Той я повдигна, подпря я на камъка с бедрата си, без да влиза (о, моля те, влез, не, целуни…) и закрепи краката ù около кръста си. Тя го придърпа към себе си, но той я принуди да го пусне и да разтвори коленете си. Студеният въздух целуна най-интимната част от нея.

Два от пръстите му прокараха огнен път надолу по корема ù и се заиграха с нежните косми. Ашлин затвори очи и се опита да извие бедрата си така, че да притегли тези пръсти в сърцевината си. Беше преизпълнена с желание.

Беше го искала първите (сякаш хиляди) пъти, когато бяха заедно, но това… това беше истинско желание да бъде с мъжа, на когото беше отдала сърцето си. Беше нещо повече от секс, повече от удоволствие. Това беше съдба, сливане на души.

– Докосни ме, Мадокс!

– Докосвам те, любов. Докосвам те.

– По-дълбоко!

– Така ли? – Пръстите му се плъзнаха надолу… надолу… после спряха върху влажната цепка.

– Още!

– Така ли? – още сантиметър.

– Още! Моля те!

Мадокс поклати глава и със свободната си ръка хвана брадичката ù и изви главата ù, за да срещне тя любящия му поглед.

– Няма нужда да ме молиш, Ашлин. Никога. За мен е удоволствие да изпълня всяко твое желание. – Двата пръста най-после се плъзнаха в нея.

Гърбът ù се изви. Той ги движеше навътре и навън, а палецът му триеше клитора ù. О, боже!

– Да! – Беше точно това, от което тя се нуждаеше и без което щеше да умре. – Да, да. Още!