Прокълната нощ полностью

Ако се опиташ да се отметнеш, знай, че ще те убия, а това ще убие нея – гласът ù премина в захаросано мъркане. – Ще ви отрежа главите и ще ги поднеса на боговете на сребърен поднос.

– Разбирам. Приемам – каза той мигновено.

Мина едно тупване на сърце. Още едно. После се чу доволно мъркане и Мадокс внезапно се озова във вихрушка. Ашлин беше откъсната от окървавените му ръце и той изрева, посягайки към нея.

Тя все още лежеше неподвижна, но кръвта ù изглежда течеше обратно в тялото ù.

Мадокс беше хвърлен обратно на леглото и веригите отново бяха стегнати около него, китките и глезените му заздравяха за секунди. Рейес и Лушън отидоха до центъра на стаята, но този път вървяха назад.

Времето се връщаше на бързи обороти, осъзна Мадокс шокиран. Беше преживял много по време на дългия си живот, но никога не беше виждал подобно нещо.

Рейес стоеше пред Ашлин и издърпваше меча от нея, вместо да го забива. Вместо да пада, тя се изправи.

Вихрушката спря така внезапно, както беше започнала. Всички се оглеждаха объркано.

– Какво стана? – попита Ашлин шокирана. – Бях мъртва. – Тя вдигна ръце и ги огледа, после опипа корема си, търсейки рани. – Знам, че бях. Все още усещам как мечът пронизваше… Боже мой! Мадокс, какво си направил? И проклятието ли се върна?

– Това беше… Нямам думи – каза Рейес намръщено. – Аз я намушках.

Всички бяха запазили спомените си, но сякаш събитието не се беше състояло наистина.

– Освободете ме! – извика Мадокс. – Веригите!

Лушън се подчини с объркано изражение.

Мадокс скочи на крака и дръпна Ашлин в обятията си. Целуваше лицето ù и я притискаше толкова силно, колкото можеше, без да я смаже. Тя се засмя, после се дръпна назад и го огледа.

– Но смъртното проклятие…

– Е развалено. Кълна се. Вече не чувствам връзките му.

Забавлявайте се, момчета, защото сега вие също сте свободни от проклятието на Мадокс – гласът на Аня внезапно пропя. – Но не се тревожете! Сигурна съм, че демоните ви ще ви държат доста нещастни. Само не забравяйте сделката ни. Това е засега.

Тялото на Рейес се разтърси, а главата на Лушън се отметна назад. Те потрепериха, коленете им поддадоха и те се сринаха на земята. И двамата останаха там дълго време, дишайки тежко. Погледнаха едновременно нагоре и очите им се срещнаха.

– Вече не трябва да убивам Мадокс – каза Рейес зашеметен. – Придърпването на Смъртта му го няма. Няма го!

– Смъртното проклятие наистина е развалено – каза Лушън. Мадокс не беше чувал никога толкова радостни нотки в гласа му. – Благодаря ти, Ашлин. Благодаря! Ти си забележителен човек.

– Бих искала да кажа, че удоволствието е мое – подразни го тя с усмивка.

– Ти умря заради мен. – Мадокс съсредоточи цялото си внимание върху Ашлин. Само тя имаше значение сега. А той беше шокиран, завладян и ядосан. – Ти умря заради мен – изръмжа той.

– Бих го направила отново – каза тя. – Обичам те.

Той я завъртя и тя изписка щастливо.

– Никога повече, жено! Никога повече няма да ме напускаш.

– Никога.

– Рейес, Лушън. Вие ще напуснете тази стая веднага – каза той, без да откъсва очи от Ашлин.

Те излязоха от стаята тихо, оставяйки него и Ашлин насаме. Мадокс я съблече и целуна корема ù там, където беше намушкана.

– Нуждая се от теб – въздъхна тя.

И той се нуждаеше от нея. Сега и завинаги. Проникна в нея, неспособен да спре и изстена от удоволствие.

– Обичам те – каза ù той, бавно движейки се в нея.

– Аз също те обичам – въздъхна тя.

– Благодаря ти. За това, което направи. Благодаря! – Никой никога не беше жертвал толкова много за него. – Само… никога повече не позволявай да бъдеш убита! Разбра ли?

Тя се засмя, но той я погали дълбоко точно там, където ù харесваше, и смехът ù премина в стон.

– Тогава не се оставяй да бъдеш прокълнат отново, мой сладък принце!

– Прокълнат? Любов, аз бях благословен с неизмерима награда.

– Аз също, Мадокс – каза тя и двамата едновременно стигнаха до върха. – Аз също.

* * *

На следващия следобед Лушън свика среща.

Ашлин седеше в скута на Мадокс по-щастлива, отколкото някога е била. Всичките ù мечти се бяха сбъднали. Можеше да контролира способността си с мисли за Мадокс, а той можеше да спре гласовете изцяло. Истинската любов наистина побеждаваше всичко.

Тя вече имаше дори семейство. Истинско семейство, където спореха, караха се, но и се обичаха. Двете групи бяха сковани, а мъжете бяха дистанцирани един с друг, въпреки че бяха толкова учтиви, колкото беше възможно да бъдат демони. Тя беше решена да премахне тази пропаст, като сестра, каквато усещаше, че е.