И така, Титаните поеха контрола, копелетата, и планират да върнат света към състоянието, в което беше по време на техния разцвет. Място на мир, място на хармония, дрън-дрън-дрън, място, на което хората им се кланят и им принасят жертви, и разни такива лайна. След няколко дни от морето внезапно ще изплуват два храма. Само чакайте! Това ще бъде началото на края, със сигурност. – Тя направи драматична пауза. – Не знам дали Титаните искат да умрете или не в голямата схема на нещата, но знам, че планират да ви използват, за да получат това, което искат.
– Жените. Даника – каза Рейес.
Бинго! Нещо за нейната кръвна линия, може би пророчество. Ще трябва да проуча това по-сериозно, досега удрям на камък. Но можете да видите моята дилема, нали? Като ви помагам, аз наистина ще вбеся новата управа.
– Искаш ли да ги убия вместо теб? – изстреля Мадокс. – Ще го направя. Наистина. – Колкото и време да отнеме, каквото и да трябваше да направи. Щеше да намери начин.
– Мадокс – предупреди го Лушън. – Спри! Преди да привлечеш по-лошо проклятие върху дома ни! Тя ще ни помогне. Само се преструва, че се пазари. Нали, богиньо?
О, какъв си ми умник! – измърка тя. – Но си секси, признавам ти го – тя изпусна още една въздишка, този път замечтана, преди да стане отново сериозна. – Няма време за това. За съжаление. Както казвах преди, малката женичка наистина ме впечатли. Не мислех, че ще го направи, честно казано. Какво шоу обаче, а? – Усмивка. – Ако имах телесни функции, мисля, че щях да се напикая.
– Богиньо! Съсредоточи се! Моля те!
– Мадокс! – предупреди го Лушън отново.
Аня. Името ми е Аня. И технически не съм богиня, просто съм дъщеря на такава, затова спри да ме слагаш в същата категория, в която са тези задници! – Последва ядосана въздишка.
– Какво мога да направя? Кажи ми! Ще направя всичко. – Мадокс мислеше, че Аня може би смуче бонбон, защото се чуваха звуци като от смучене и се носеше дъх на ягоди и сметана.
Твоята жена жертва живота си за твоя. Готов ли си да направиш същото? Защото трябва да знаеш, че силите ми са зависими от действията на другите и не мога да сторя нищо, освен ако ти не ми помогнеш. О, и онзи малък въпрос с плащането.
– Да. Ще пожертвам всичко за нея – каза Мадокс отново без колебание. – Ще платя каквото искаш.
Последва още една пауза, изпълнена със смучене и мляскане.
Добре, ето я и вратичката. Титаните ме гонят. Не питайте защо! Дълга история. Все едно, те ме гонят като шибано животно и това е от дни. Ако някога дойда при вас за помощ, ще ми я дадете. Разбрано?
– Да. Разбрано.
Не само ти, сладурче. Всички вие.
За момент нито Лушън, нито Рейес отговориха. Мадокс за малко не скочи и не сряза гърлата и на двамата. После и двамата казаха в унисон:
– Да.
Добре тогава. Сделката е сключена. Твоята жена ще се събуди и ще бъде обвързана с теб. Ще живее толкова дълго, колкото и ти. Не е лоша сделка за смъртна, наистина. Но ако някой от вас умре, и двамата умирате. Ясно?
– Да. Да.
