Прокълната нощ полностью

След (обърнатото) намушкване повечето от воините се отнасяха с нея с уважение и привързаност. Разрошваха косата ù, когато я видеха, и се шегуваха, че е залепнала за Мадокс завинаги. Освен Болест, който все още се възстановяваше от раните си. Торин наистина ù намигна обаче. Ашлин знаеше, че мъжът сигурно се чувстваше ужасно, за това, че неволно беше отприщил болест в града. Ефектът беше унищожителен, да, но модерната медицина беше помогнала да бъде спряна заразата. Вероятно той можеше да се утеши с това. И когато оздравееше, щеше да помогне на воините да възстановят клуб „Дестини“ и да дадат нещо на града.

Животът беше хубав. Много по-хубав, отколкото някога си го беше представяла. Усмихна се.

Лушън застана пред всички и каза:

– Говорих със Сейбин, както знаете, и мисля, че трябва да му помогнем да намери кутията. Време е проклетото нещо да бъде намерено. Докато е някъде там, има опасност демоните ни да бъдат засмукани вътре. Което означава, че има опасност ние да умрем.

– Проклети Ловци! – каза Ашлин и Мадокс притисна с ръце кръста ù.

– Те са мъртви, убити от Болест – посочи Рейес.

Ашлин поклати глава, не ù харесваше, че трябва да го поправи.

– Вие сте убили част от тях. Но не всички. Макинтош беше просто вицепрезидент на Института. Никога не съм срещала президента през всичките години, докато работех там. Казаха ми, че никога не се появява на публични места. Не бях се замисляла преди, но сега това ми звучи съмнително. Има още много служители, пръснати по целия свят. И може би други Ловци, които дори не са свързани с Института.

Последва мърморене сред групата.

– Надявахме се кутията да е тук, в Будапеща – каза Сейбин. Той застана до Лушън и се намръщи, когато воинът се напрегна, сякаш очакваше нападение. – Разпитът на един Ловец ни доведе тук. Но…

– Не са открили и следа от кутията – довърши Лушън вместо него. – И искат помощта ни.

– Ако искате да помагам да търсите тази кутия, ще трябва да ми дадете някаква насока – каза Рейес. Беше на ръба на нервна криза и Ашлин знаеше, че това е, защото Даника се беше измъкнала от крепостта онази сутрин без да се сбогува. Никой не беше тръгнал след нея. Ашлин изпитваше тъга заради това, че загуби първата си приятелка, но знаеше, че така е по-добре.

По някое време трябваше да освободят Аерон.

Мадокс беше разказал на Ашлин за него и затова, че изпитва нужда да убие Даника и семейството ù. Това беше единственото тъмно петно в живота на Ашлин. Но Мадокс също така беше споменал, че Рейес е решен да защитава жената.

Ашлин предпочиташе да мисли, че Аня накрая ще помогне на Даника така, както беше помогнала на нея. Ако Аня можеше да помогне. Мадокс ù беше казал също, че Аня е признала, че Титаните я преследват. Аня беше някакво свръхестествено същество, което можеше да се появява и изчезва от сгради, да остава невидимо и да връща времето, но се страхуваше да не бъде нападната. Което значеше, че може да бъде нападната.

– Внимавай с тона, Болка! – каза Камео, заставайки от другата страна на Лушън. – Разваляш морала.

Добре, две тъмни петна, помисли Ашлин. Камео караше сърцето ù да плаче всеки път, когато погледнеше към тази тъжна жена. Тя се нуждаеше от любов. Обаче дотук никой от мъжете не изглеждаше заслепен от нея, колкото и красива да беше. Всички страняха, сякаш се страхуваха, че ще убият жената (или себе си), ако се приближат. Е, не бяха единствените мъже на света. Със сигурност някой можеше да се влюби в Нещастие.

– Ашлин е чула противоречиви истории – каза Мадокс. – Ще им кажеш ли?

Тя кимна.

– Според едната, кутията се пази от Аргус. Според другата, е скрита дълбоко в морето, пазена от Хидра, но не знам къде.

Всички изстенаха.

– Някаква идея откъде да започнем? – попита я Лушън.

Тя поклати глава.

– Аня спомена, че ще изплуват два храма – каза Мадокс. – Тези храмове вероятно са били използвани от боговете и не са били замърсени или плячкосани от хора. В мига, в който изплуват, някой от нас трябва да ги претърси. Може би ще намерим нещо, което да ни изведе на верния път.

– Чудесно. – Кимна Лушън. – Някой трябва да остане тук с Аерон и Торин и да пази крепостта.

– Двамата с Ашлин ще останем. Ще четем древни текстове.

– А аз ще слушам за следи в града – добави тя.

Мадокс я притисна по-близо до себе си и ù прошепна:

– Нуждая се от теб толкова силно.

– Добре. Защото планирам да се погрижа за всичките ти желания – каза му тя прелъстително.

Той се усмихна и сведе поглед към устните ù.

– Точно сега си те представям в черен кожен костюм с меч отстрани. Накарах Парис да купи такъв от града по-рано, защото знам колко харесваш секси дрехи.

Тя се разнежи до него, толкова изпълнена с любов, че чувството сякаш извираше от нея като поток.

– Когато го облека, ще се бия, за да защитя моята добродетел или ще се бия, за да отнема твоята?

– За да отнемеш моята, разбира се.

Възбудата затрептя и оживя в нея и Ашлин потрепери.

– Искаш ли да се чупим от срещата и да отидем в стаята ни? Ще ни разкажат по-късно.

– С огромно желание.