– Може би ще направиш услуга на жените – каза Рейес, а вниманието му остана приковано върху острието, докато дълбаеше кръст в центъра на дланта си. Червени капки потекоха по бедрото му.
Той беше причината всички мебели да са в тъмночервено.
– А може би след това ще ми бъде заповядано да отнема вашия живот – отвърна мрачно Аерон.
– Трябва да помисля. – Лушън прокара два пръста по грубо белязаната си брадичка. – Трябва да има нещо, което можем да направим.
– Вероятно Аерон може да заличи целия свят – каза Торин с типичния за него досадно кисел тон. – По този начин всички възможни бъдещи цели ще бъдат елиминирани и никога повече няма да се наложи да обсъждаме това отново.
Аерон оголи зъби.
– Не ме карай да те нараня, Болест!
Пронизващите зелени очи блеснаха със злобен хумор и Торин му се усмихна подигравателно.
– Да не те обидих? С радост ще те целуна и ще те накарам да се чувстваш по-добре.
Преди Аерон да успее да скочи, не че можеше да направи нещо на Торин, Лушън каза:
– Спрете! Не можем да бъдем разединени. Не знаем величината на това, пред което сме изправени. Сега, повече от всякога, трябва да сме единни. Нощта беше пълна със събития, а още не е свършила. Парис, Рейес, отидете в града и разберете дали други Ловци не се крият наоколо! Торин… не знам. Наблюдавай хълма или прави пари за нас!
– Ти какво ще правиш? – попита Парис.
– Ще обмисля възможностите ни – отвърна мрачно Лушън.
Веждите на Парис се вдигнаха.
– Ами жената на Мадокс? Ще съм в състояние да се бия с всякакви Ловци, ако прекарам малко време между нейните…
– Не. – Лушън се взря в сводестия таван. – Не нейните. Спомни си, обещах на Мадокс тя да се върне при него недокосната.
– Да, помня. Напомни ми пак защо му обеща такова тъпо нещо!
– Просто… я остави на мира! Тя изглежда не те иска и без това.
– Което е дори още по-шокиращо от новината за Титаните – промърмори Парис. После въздъхна. – Добре. Ще държа ръцете си до себе си, но някой трябва да я нахрани. Казахме ù, че ще го направим.
– Може би трябва да я оставим гладна – предложи Рейес. – Ще бъде по-склонна да говори на сутринта, ако е гладна.
Лушън кимна.
– Съгласен съм. Може да е по-склонна да каже на Мадокс истината, ако мисли, че това ще ù осигури храна.
– Не ми харесва, но няма да протестирам. И предполагам, това означава, че отивам в града без моята подсилваща инжекция – каза Парис и отново въздъхна. – Да го направим, Болка!
Миг по-късно Рейес беше на крака и двамата се запътиха навън рамо до рамо. Торин последва примера им, но им даде добра преднина. Аерон не можеше да си представи до какво напрежение води усилието да не докосваш някой друг. Това сигурно беше ад.
Изсумтя. Животът за всички воини беше ад.
Лушън скъси разстоянието между тях и се отпусна на кожения стол насреща му. От него се носеше аромат на рози. Аерон така и не беше успял да разбере защо Мрачният жътвар мирише на пролетен букет. Със сигурност беше проклятие, по-лошо дори от това на Мадокс.
– Идеи? – попита той, изучавайки приятеля си. За първи път от много, много години Лушън излъчваше нещо друго, освен спокойствие. Челото му беше сбръчкано от стреса, и още повече обезобразяваше белязаното му лице.
Тези белези се спускаха от всяка от тъмните му вежди чак до линията на челюстта, дебели и дълбоки. Лушън никога не беше говорил как ги е получил, а Аерон никога не беше питал. Когато живееха в Гърция, един ден воинът просто се беше върнал у дома с болка в очите и с белези на бузите.
– Това е лошо – каза Лушън. – Наистина лошо. Ловците, жената на Мадокс, както и да се вписва в това, и Титаните. Всичко в един ден. Не може да е съвпадение.
– Знам. – Аерон прокара ръка през лицето си, закачайки и дръпвайки с върха на пръста пиърсинга на веждата си. – Дали Титаните ни искат мъртви, как мислиш? Може ли те да са пратили Ловците тук?
– Вероятно. Но какво биха правили с нашите демони, щом телата ни бъдат унищожени и духовете бъдат освободени? И защо да ти нареждат да действаш от тяхно име, ако имат намерение да бъдеш убит?
Добър въпрос.
– Нямам отговор. Дори не знам как ще изпълня деянието, което се изисква от мен. Жените са невинни. Двете са млади, на по двайсетина години, третата е в края на четирийсетте, а четвъртата е баба. Вероятно пече сладки за бездомните в свободното си време.
От любопитство какви са, след като беше напуснал Олимп, той ги беше потърсил и ги беше открил в един хотел в Буда. Това, че ги видя на живо, само беше усилило ужаса му.
– Не можем да чакаме. Трябва да действаме възможно най-бързо – каза Лушън. – Не можем да позволим на Титаните да диктуват действията ни или те ще се опитат да го правят отново и отново. Със сигурност можем да намерим решение.
Аерон смяташе, че ще има по-голям късмет, ако се опита да намери начин да закърпи прогорените и съдрани останки от душата си, след като убиеше тези жени. Но дори това изглеждаше безнадеждно.
