Тя не беше първата му жертва, нито последната, но беше първата и единствена жена, посрещнала меча му. Ужасът да види някога изпълнената с енергия женско тяло мъртво и да знае, че той е отговорен за това… До този ден не беше смекчил вината и съжалението. Срама и скръбта.
Беше се заклел да направи каквото е нужно, за да контролира духа оттогава насетне, но беше твърде късно. Разярен още повече, Зевс беше поставил второ проклятие върху него – всяка нощ в полунощ да умира точно както беше умряла Пандора – с острие в корема, шест адски пъти. Единствената разлика беше, че нейното мъчение беше свършило за няколко минути.
Стисна челюст в опит да се отпусне, за да посрещне новата яростна атака на агресия. Напомни си, че не е единственият, който страда. Другите воини имаха своите собствени демони. Буквално и образно казано. Торин, разбира се, беше пазител на Болест. Лушън беше пазител на Смърт. Рейес на Болка. Аерон на Ярост. Парис на Безразборност.
Защо не бяха дали на
А така не можеше да се отдалечи много. Нито можеше да се довери на себе си сред жени за дълги периоди от време. Ако демонът го завладееше или не успееше да се върне у дома преди полунощ и някой намереше мъртвото му окървавено тяло и го погребеше… или по-лошо – ако го изгореше…
Как му се искаше нещо такова да можеше да сложи край на мизерното му съществуване. Щеше да се е махнал много отдавна и щеше да позволи да бъде опечен в яма. Или може би щеше да скочи от най-високия прозорец на крепостта и да разбие черепа си. Но не. Независимо каквото и да направеше, той просто щеше да се събуди отново овъглен и с болки. Потрошен и накълцан.
– Доста време се взираш през този прозорец – каза Торин. – Не си ли поне любопитен да разбереш какво се е случило?
Мадокс примигна, докато се отърсваше от мислите си.
– Ти си още тук?
Приятелят му вдигна черна вежда. Цветът беше в стряскащ контраст със сребристобялата му коса.
– Вярвам, че отговорът на въпроса ми е не. Сега поне спокоен ли си?
Беше ли някога истински спокоен?
– Толкова спокоен, колкото същество като мен може да бъде.
– Спри да хленчиш! Има нещо, което трябва да ти покажа, и този път не се опитвай да ми откажеш! Можем да поговорим за причините, поради които ще те разтревожа по пътя. – Без повече думи Торин се завъртя на пета и закрачи по коридора.
Мадокс остана на място няколко секунди, като гледаше как приятелят му изчезва зад ъгъла. „Спри да хленчиш!“ – беше казал Торин. Да, точно това правеше той. Любопитство и извратена развеселеност се промъкнаха край смъртоносното му настроение и Мадокс излезе от фитнеса в коридора. Студеният въздух се завихри около него, наситен с влага и със свеж аромат на зима. Забеляза Торин на няколко метра и закрачи напред, като го настигна бързо.
– За какво става дума?
– Най-после. Интерес – беше единственият отговор.
– Това да не е някой от номерата ти. – Както онзи път, когато Торин беше поръчал стотици надуваеми кукли и ги беше поставил из цялата крепост, защото Парис глупаво се беше оплакал от липсата на женска компания в града. Найлоновите „дами“ се бяха взирали в тях от всеки ъгъл. Големите им очи и устите им тип „позволи ми да те засмуча“ бяха дразнили всички, които минаваха покрай тях.
Такива неща се случваха, когато Торин беше отегчен.
– Не бих си губил времето в опити да ти направя номер – каза Торин, без да обръща лице към него. – Ти, приятелю, нямаш добро чувство за хумор.
Истина.
Каменните стени се нижеха от двете му страни, докато крачеше устремено. Свещниците горяха, пулсирайки със светлина и огън, преплитайки сенките със злато. Домът на прокълнатите, както Торин беше кръстил мястото, беше изграден преди стотици години. Бяха го модернизирали, доколкото можеха, но годините си личаха в ронливите камъни и в протритите подове.
– Къде са всички? – попита Мадокс. Едва тогава осъзна, че не е забелязал никой от другите.
– Човек би решил, че Парис пазарува храна, след като килерите ни са почти празни, а това е единственото му задължение, но не. Той излезе да търси нова жена.
Късметлийското копеле. Както беше обладан от Безразборността, Парис не можеше да легне с една и съща жена два пъти и затова прелъстяваше нова – или две, или три – всеки ден. Единственият недостатък? Ако не можеше да намери жена, беше принуден да прави неща, за които Мадокс дори не искаше да мисли. Неща, които оставяха иначе добродушния мъж превит над тоалетната да бълва съдържанието на стомаха си. Завистта на Мадокс в такива моменти се оттегляше, но винаги се връщаше, когато Парис заговореше за някоя от любовниците си. Мекото докосване на бедро… срещата на гореща кожа… стоновете от екстаз…
– Аерон е… Приготви се – започна Торин, – защото това е основната причина да те издиря.
