Прокълната нощ полностью

Със засилваща се вина Мадокс притисна по-силно крехката болна, умираща Ашли. Едва я познаваше, но желанието му тя да живее беше голямо. Беше твърде изненадващо да има толкова силни чувства, да.

Беше напълно нетипично, да. Това също. Можеше да размишлява върху глупостта си по-късно.

– Тя не диша – каза дрезгаво. – Накарай я да диша!

Вниманието на блондинката се върна към Ашлин.

– Тя трябва да отиде в болница. Някой да се обади на 911! Веднага! Чакай, мамка му! Имате ли спешна служба тук? Имате ли изобщо телефони? Ако имате, трябва да се обадим незабавно.

– Няма време – сопна се Мадкс. – Ти трябва да направиш нещо.

– Просто се обадете! Тя е…

– Направи нещо или умри! – изрева той.

– О, Боже! – абсолютна паника изпълни очите ù. – Трябва… трябва да ù дам първа помощ. Точно така. Първа помощ. Мога да го направя. Мога – каза тя повече на себе си, отколкото на някой друг. Тя се изправи и се наведе точно над безжизненото лице на Ашлин. – Положи я по гръб, а после се махни от пътя ми!

Мадокс дори не помисли да протестира. Изтърколи Ашлин по гръб и скочи на пода, клякайки до леглото. Отказа да пусне ръката ù и продължи да я държи здраво. Момичето остана за момент там, без да мърда, а паниката все още се четеше в очите ù.

– Даника! – каза Рейес предупредително.

Момичето – Даника – преглътна и хвърли към Рейес нервен поглед. Повдигна заплашително вежди, взря се в нея и попита:

– Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?

– Ра-разбира се. – По бузите ù изби розов цвят, когато отново насочи вниманието си към Ашлин. Постави длани точно под гърдите на Ашлин, натисна веднъж, два пъти и каза с треперещ глас: – Не се тревожи! Упражнявах се. Чучелото е същото като човек, чучелото е същото като човек. – После притисна разтворените си устни към устните на Ашлин.

Следващите няколко минути, които се сториха на Мадокс като цяла вечност, по-лоша от часовете, в които гореше всяка нощ, тя последователно притискаше гърдите на Ашлин и дишаше в устата ù. Никога не се беше чувствал толкова безпомощен. Времето му стана враг, по-омразен отвсякога.

Рейес чакаше при вратата неподвижен и мълчалив. Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Той не гледаше Ашлин, а Даника с непроницаемо изражение. Мадокс разтри врата си със свободната си ръка. Собственото му дишане беше толкова затруднено, че той чуваше всяко издишване да отеква в ума му.

Най-накрая Ашлин започна да кашля и да пръска слюнка. Цялото ù тяло се сгърчи в спазъм, когато отвори уста и се помъчи да вкара живот в дробовете си. Навътре – изпъшка и се задуши. Навън – задави се.

В следващия миг Мадокс я сгуши до гърдите си и тя започна да се бори.

– Не мърдай, красива! Не мърдай!

Постепенно движенията ù спряха.

– Мадокс – изхриптя тя и това беше най-сладкият звук, който беше чувал.

– Тук съм. – Кожата ù беше още студена и влажна. – Държа те.

Даника остана отстрани на леглото и чупеше ръце. Белите ù зъби силно захапаха долната ù устна и върху нея се образува капка кръв.

– Тя се нуждае от болница. От лекарства и специалисти.

– Пътуването от крепостта до града би било твърде много за нея.

– К-какво ù е? Вирус? О, Боже! Слагах устата си върху нейната!

– Вино – отвърна Рейес. – Болна е от нашето вино.

Зелените очи на Даника се разшириха и тя хвърли поглед към Ашлин.

– Всичко това от махмурлук? Трябваше да ми кажете. Нуждае се от вода и кафе, които да разредят алкохола – тя помълча. – По-важното е, надявам се, т.е. мисля, че ще живее, но наистина трябва да я заведете в болница и да я сложат на системи. Вероятно е обезводнена. – Още докато говореше, бузите на Ашлин леко порозовяха.

– Боли – прошепна Ашлин. Ръцете ù стиснаха гърба на Мадокс и го привлякоха по-близо. Може би и тя чувстваше същото като него – че не биха могли да бъдат достатъчно близо. Той би се заровил под кожата ù, ако беше възможно.

– Какво още можеш да направиш за нея? – попита Мадокс. – Все още я боли.

– Аз… аз… – Даника нацупи устни и отвърна поглед от него, спирайки го на Рейес. Воинът изглеждаше подозрителен. Очите ù се разшириха и тя отново щракна с пръсти. – Тиленол! Мотрин. Нещо такова. Винаги са помагали, когато съм имала махмурлук.

Мадокс погледна Рейес.

– Мисля, че съм виждал реклами за тези неща, но не знам откъде да се сдобия с тях. Ти?

– Не. Никога не е имало причина да обръщам внимание на човешката медицина. – Рейес не отклони поглед от блондинката, а гласът му беше дрезгав по някаква причина.

Парис щеше да знае, но не беше тук.

– От къде можем да вземем този Тиленол? – попита Мадокс, погълнат от неотложността.

Веждите на Даника се свиха, имитирайки мимиката на Рейес, докато гледаше от единия към другия мъж. В прекрасните ù зелени очи имаше странен блясък, сякаш Мадокс и Рейес говореха на чужд език и тя не можеше да схване подробностите.

– Имам в чанта – каза накрая.

Когато тя не добави нищо, той каза през стиснати зъби:

– Върви донеси чантата си, тогава!

– Не мога, освен ако не ме освободите. В хотелската ми стая е. Що… що за вино е пила? – попита тя почти без да направи пауза.

– Такова, каквото ти никога не си чувала, лечителко – каза Рейес тихо.