Мадокс разпознаваше само две – черната пеперуда, която летеше по вълните на ребрата му, и демонът, който протягаше грозните си крила по очертанията на врата му. Всеки можеше да каже само като го гледаше, че е добре да го има на своя страна в битките и лошо, ако е срещу него.
– Спри! Няма причина да се събличаш. – Даника поклати глава ожесточено. – Сложи си отново тениската! Веднага! Проклятие!
От Аерон се излъчваше мрачна решителност, докато приближаваше към Даника.
Тя спря дивия си поглед върху Рейес.
– Не му позволявай да ме изнасили! Моля те! Рейес, моля те!
– Той няма да те докосне по този начин – изскърца със зъби Рейес. – Имаш думата ми.
В него имаше нещо странно, забеляза Мадокс. Около черните му очи имаше алени ивици – същият цвят, като алената пеперуда, татуирана на гърба на Мадокс. Изглежда Болка се подготвяше за пристъп на насилие. Заради Даника ли?
Момичето не се успокои от думите му, но Аерон продължи да я приближава. Даника се хвърли от едната страна на стаята към другата, а от гърлото ù излизаха странни звуци. Тихо и дрезгаво тежко дишане беше толкова отчаяно и диво, колкото внезапно забързалото се дишане на Рейес. Мадокс беше сигурен, че всеки момент Болка ще се нахвърли върху Ярост в опит да го издере до смърт.
– Спрете! – каза Ашлин.
Най-после Аерон хвана обезумялата жена в един ъгъл.
Тя пищеше, докато мяташе ръце и риташе, опитвайки се да го задържи на разстояние.
– Не ме докосвай! Не смей да ме докосваш!
– Няма да те нараня – каза спокойно Аерон.
Тя го ритна с коляно в чувствителната плът между краката. Той изпъшка, преви се леко, но не показа друга реакция.
– Да ти го начукам! – изръмжа тя като дива котка, която не може да бъде опитомена. – Няма да ти позволя да ме изнасилиш. Ще умра преди това.
– Няма да те изнасиля. Но ако трябва,
Вместо да я усмири, заплахата просто я вбеси още повече и тя започна да се бие още по-ожесточено. Заби лакът в корема на Аерон и го ритна още веднъж в слабините. Очевидно уморен от борбата ù, Аерон вдигна юмрук.
Ашлин се стегна и изстена.
– Спрете това! Не се нуждая от хапчетата. Изобщо.
– Не я наранявай! – изръмжа Рейес.
Аерон задържа ръката си. Засега. Прокара език по зъбите си.
– Тя направи своя избор.
Мадокс се страхуваше, че ако Ашлин видеше как Аерон удря жената, отново ще поиска да си тръгне и отново ще настоява да я отведе у дома.
– Успокой се! – каза той на Даника. – Той само трябва да те придружи до града.
– Лъжец! – тя изръмжа и ритна в корема Аерон.
Воинът дори не трепна. Отвращение се появи по лицето му и той стисна юмрука си, който още държеше във въздуха.
– Предупредих те.
– Спри! – извика пресипнало Ашлин.
Мадокс отвори уста, за да изрече своята заповед. Нямаше нужда да си прави труда. Рейес го изпревари. В един миг беше в далечния край на стаята, в следващия беше до Аерон, стиснал юмрука му. Двамата се гледаха свирепо дълго време.
– Не я удряй! – каза Рейес. Мадокс никога не беше чувал по-смъртоносна заплаха.
Преди да свали ръката си, в очите на Аерон се разрази гняв. Беше ли излъгал? Дали указът на боговете вече не пускаше корени? Дали не се бореше с огромното си желание да нарани Даника?
– Тогава я успокой или наистина
Рейес не помръдна, само погледна встрани. Сълзи потекоха от очите на Даника и ужас се изписа на лицето ù.
– Не му позволявай да направи това! – прошепна тя съкрушена, със същия пресипнал глас като на Ашлин. – Аз ти помогнах точно както искаше. Не му позволявай да направи това! – повтори тя.
Рейес беше скочил толкова бързо в нейна защита, че Мадокс почти очакваше да се поддаде на молбата ù. Грешеше.
– Спри да се биеш с него! – нареди Рейес, без да показва никаква милост. – Лекарството ни трябва, а той е единственият, който може да те заведе да го вземеш. Дори не го удряй, макар и слабо, защото не трябва да го разгневяваш. Ясно ли е?
В очите ù се четеше отчаяние.
– Не може ли да отиде в града сам? Не може ли да купи лекарствата в най-близката аптека?
– Мадокс – каза Ашлин. – По-добре съм. Кълна се. Аз не…
Мадокс стисна нежно рамото ù, но не отговори. Ако сега прекъснеше спора, само щеше да увеличи напрежението. Освен това знаеше, че Ашлин лъже. Той виждаше, че тя все още изпитва болка.
– Аерон ще те заведе в града – продължи Рейес. – Няма да те изнасили. Имаш думата ми. – Под лявото му око потрепна мускул. – Той няма да знае какво да купи сам. Ти трябва да отидеш с него.
Мълчалива и трепереща, Даника проучи лицето му през сълзи. Истината ли търсеше? Или утеха? Най-накрая кимна – само едно почти незабележимо наклоняване на главата ù. Тя се стегна и направи една колеблива крачка към Аерон.
