Прокълната нощ полностью

– Ти да не си дете? Патката ти не е играчка, затова спри да си играеш с нея поне за една проклета нощ!

– Богове! Не е възможно! – каза внезапно Лушън и изуменият му тон сложи край на препирнята. Той посочи към задната част на клуба с мрачно вирване на брадичка. – Вижте!

Всички погледи проследиха неговия до група, която стоеше в задната част на клуба и ги наблюдаваше.

Аерон изсъска и стисна един от ножовете си. Изглежда изненадите този ден не бяха свършили.

– Сейбин. – Никога не е мислел, че някога отново ще види Съмнение. Мъжът, когото някога беше смятал за приятел, беше държал нож в гърлото му и беше срязал дълбоко. – Какво прави той тук? Защо сега… – думите му секнаха, когато отговорът го озари. – Той все още воюва с Ловците. Той вероятно ги е довел на нашата порта.

– Има един начин да разберем – каза Лушън, но никой от тях не тръгна напред.

Аерон знаеше защо неговите крака се бяха превърнали в олово. Онази мрачна съдбовна нощ се разиграваше в ума му.

– Трябва да ги убием – беше изкрещял Сейбин. – Виж какво направиха с Баден!

– Ние направихме достатъчно – беше отвърнал Лушън със спокоен глас. – Причинихме на тях и на любимите им много повече болка, отколкото те на нас.

Студена ярост беше окъпала лицето на Сейбин.

– Баден нищо ли не означава за вас?

– Обичах го толкова, колкото и ти, но още разрушение няма да го върне – беше изплюл Аерон, обръщайки гръб, неспособен да понесе болката в очите на Сейбин. Болка, която отразяваше тази вътре в него. – Не мога да понеса още много, защото сърцето ми става все по-черно с всеки изминал ден. Нуждая се от мир. От убежище.

– По-скоро ще умра, отколкото да позволя и един Ловец да живее.

– Ние убихме мъжа, който отряза главата му. Нека това е достатъчно!

– Достатъчно? Аз държах безжизненото тяло на Баден в ръцете си, кръвта му се просмука в душата ми, а ти искаш да се махна? Ти си по-лош от Ловците. – И тогава Сейбин беше нападнал. Ножът се беше забил, преди Аерон да го усети, че идва.

Щеше да прости честен бой. Но нападение в гръб? По дяволите, не.

След като Аерон го беше отстранил от себе си, беше искал само да си тръгне. Да напусне Гърция, войната и омразните спомени. Но Сейбин и неколцина от другите бяха поискали още кръв.

Тогава Повелителите се бяха разделили. Безвъзвратно.

Той ги изучаваше сега – тези воини, които познаваше и не познаваше. Изглеждаха същите, но облеклото им се беше променило с времето. Гидиън имаше синя коса и сатанински блясък в сините си очи – блясък, който беше повече от див, повече от хищнически. Напомни на Аерон за Лушън и единствения път, когато беше избухнал ядосан, никой не беше способен да го удържи.

Камео все още беше най-красивата жена, която беше виждал, но проклет да е, ако не искаше да се намушка в сърцето само като я гледаше. Страйдър все още беше красив, но годините бяха гравирали безпощадност върху лицето му. Амън беше сменил робите си за черна тениска и дънки.

Къде беше Кейн? И него ли го бяха пипнали Ловците?

Сейбин и другите започнаха бавно да се приближават. Аерон ги гледаше, без да отмества погледа си от тях, докато и неговата група най-после тръгна напред. Воините се срещнаха в средата на дансинга и хората бързо се дръпнаха от пътя им.

– Какво правите тук? – настоя Лушън. Аерон забеляза, че говори на английски, вероятно за да не ги разберат танцуващите.

– Аз мога да попитам същото – отговори Сейбин на същия език.

– Дошъл си да намушкаш някой друг в гърба ли, Съмнение? – попита го Аерон.

Сейбин вирна брадичка.

– Минаха няколко хиляди години, Ярост. Да си чувал за нещо, наречено прошка?

– Странно е да чуя това от теб.

Под дясното око на воина заигра мускул.

– Не дойдохме тук, за да се бием с вас. Дойдохме, да се бием с Ловците. Те са в града, в случай че не сте чули.

Аерон изсумтя.

– Чухме. Вие ли ги доведохте тук?

– Не. – Сейбин прокара език по зъбите си. – Научили са за вас преди ние да научим.

– Как?

Сейбин сви рамене.

– Не знам.

– Силно се съмнявам, че сте пропътували целия път до Будапеща, за да се биете. Можехте да останете в Гърция за тази цел – каза Лушън с леко подигравателен тон.

– Добре. Искате истината? – Страйдър разпери ръце, за да покаже, че е без оръжие. – Трябва ни вашата помощ.

– По дяволите, не. – Парис поклати глава. – Дори няма нужда да чуваме защо или как, защото отговорът няма да се промени.

Нали не мислиш наистина, че можеш да победиш тези мъже? Нехарактерното съмнение премина като шепот в ума на Аерон, но бързо заби остри нокти в мислите му.

– Не сме същите воини, които бяхме – каза Камео, привличайки вниманието му към тъжните си очи. – Поне ни изслушайте!

Всички се присвиха. Тя говореше така, сякаш всяка мъка на света почиваше върху нежните ù рамене. И вероятно беше така. Като я слушаше, Аерон искаше да заплаче като човешко бебе.

– Нуждаем се от вашата помощ. Търсим димУниак. Кутията на Пандора. Знаете ли къде е? – попита Сейбин сковано.

– След всички тези години искате кутията? – Лушън изглеждаше объркан. – Защо?