Прокълната нощ полностью

Чувството му за мир – истински мир – се задълбочи. Само защото тя беше тук с него. Защото беше плакала за него и беше загрижена за него. Защото не го съдеше за миналите му грехове и не го хокаше. Защото и тя искаше да научи всичко за него. Защото само той облекчаваше нейното мъчение.

Защото, когато го погледнеше, не виждаше Насилие. Той подозираше, че тя вижда мъж. Нейният мъж. Опияняваща мисъл. Упойваща. Шокираща. Достатъчна, за да спечели вечната му преданост.

– Няколко пъти през годините ми се искаше да съм човек. И да имам жена и… – той преглътна и призна – …деца. – Никога не беше казвал на приятелите си, които щяха да се смеят. Той също щеше да се смее на такава нелепа мисъл.

Насилие? Близо до деца?

Ашлин не се смя, не му се скара.

– Това е красива мечта – каза тя и в гласа ù имаше тъжна нотка. – Ти ще бъдеш чудесен баща. Свиреп и грижовен.

Въпреки че никога нямаше да му бъде дадена възможност да докаже думите ù, той беше покорен от изявлението и. Мадокс очерта кръгове около всеки от гръбначните ù прешлени.

– Кажи ми една от твоите тайни сега!

Тя потрепери и прокара пръст по върха на зърното му. Членът му потрепна в отговор, а кръвта му закипя. Вече не беше просто сгорещена, а сякаш идваше направо от ада. Но дори сега той не я целуна, не се претърколи върху нея. Колкото и да го болеше тялото, сега беше време за разговор.

– Научих се да чета едва миналата година – призна тя засрамено. – Дотогава трябваше да давам докладите си устно, вместо да ги пиша и всички знаеха защо. Просто не можех да се концентрирам достатъчно дълго, за да разчета думите. Гласовете винаги бяха там и ме смущаваха. Когато бях дете, шефът ми четеше приказки, толкова вълшебни, че можех почти да блокирам шепотите. Тогава твърдо реших да се науча сама. Но ми отне много време, за да го постигна.

Него не го интересуваше много дали тя може да чете, или не. Но нея я интересуваше, затова той искаше да я утеши.

– Това, че си се научила изобщо, е достойно за гордост.

Тя го дари с лъчиста усмивка.

– Благодаря.

– Аз се научих да чета едва стотици години, след като бях обладан, и дори тогава го направих единствено защото не ми харесваше другите да знаят нещо, което аз не знам. Виждаш ли? Вече си по-напред от мен.

Тя се усмихна и се отпусна още.

– След като се научих, поръчах онлайн всеки любовен роман, който успях да намеря. Те са приказки за възрастни. Доставяха ги до вратата ми и аз ги поглъщах толкова бързо, колкото можех.

– Ще накарам Парис да ти купи от града. Цял кашон.

– Това би било прекрасно. Благодаря – каза тя и отново му се усмихна.

Гърдите го боляха, когато целуна главата ù.

– Виждал съм няколко любовни романа. – Парис беше оставил няколко да се търкалят из крепостта и Мадокс ги беше (вероятно никога нямаше да го признае гласно) прибрал. – Ако ги бях прочел – кхм, кхм, – вероятно щях да мисля, че са – (секси, забавни, поучителни) – интересни.

Благодарната ù усмивка доби порочен вид.

– Вероятно… вероятно можем да прочетем някой заедно.

– Би ми харесало.

Колкото и да жадуваше за тялото ù, Мадокс откри, че е удивително приятно да прекарва времето си в разговори с нея. Тя му разказа как беше прекарала част от детството си в лаборатория и как са я подлагали на изследвания (понякога болезнени, което означаваше, че сега той имаше списък с учени, които възнамеряваше да убие) и как все още прекарваше по-голяма част от времето си сама, просто за да избегне шума. Сподели с него, че никога не е била част от семейство. Само един мъж някога се беше отнасял с нея като с нещо повече от животно и Мадокс се почувства задължен на този мъж.

Но Мадокс кипеше от желание да прогони тези спомени и да ги замени с по-добри и по-щастливи. Нещо повече – той кипеше от желание да отмъсти за нея.

– Заслужавала си нещо по-добро – каза той, а Насилие най-накрая протегна ръце и се прозя.

– Не възразявах срещу начина на отглеждане – каза тя. – През повечето време. Винаги чувах разни неща, така че самотата беше добре дошла.

Но ù липсваше играта, липсваше ù да бъде докосвана и обичана. Той долови това в гласа ù – нужда, която тя не можеше да скрие съвсем. Познаваш я толкова добре, така ли? Да, помисли той. Познаваше я. Част от него, която беше заровена толкова дълбоко, че не беше осъзнал съществуването ù, докато Ашлин не се появи в живота му, я беше познавала от самото начало.

Тя беше негова. Неговата жена. Неговото… всичко.

Той погали рамота ù и усети малка и твърда неестествена буца. Намръщи се и погледна надолу.

– Какво е това?

– Контрол върху раждаемостта – каза тя, а бузите ù се сгорещиха до тъмнорозово. – Стандартна процедура на агенцията. Преди време една жена беше изнасилена от побеснял таласъм по време на работа. Забременя, а детето беше… ненормално. Сега Институтът ни обучава на самоотбрана и дава на жените служителки възможност да поставят импланта.