Горещият ù поглед се спусна към него и той усети силата на погледа ù как го наелектризирва.
– Както ти казах, знам какво искам – прошепна тя.
Богове, той искаше да я целуне. Но ако я целунеше, нямаше да спре да я целува, докато не проникне в нея.
– Има нещо, което трябва да направя преди това.
– А след това… – тя не довърши изречението си, но пък нямаше нужда.
– След това – обеща той. Да. След това.
Духът се усмихна бавно. За втори път за два дни мъж и демон бяха в съвършено съгласие.
Ашлин мина бързо през душа, чудейки се какво ли има да прави Мадокс. Водата беше гореща и успокояваща, и отми следите от нощта. Успя да заличи физическата умора, но не и страшния спомен за това, как държи в ръцете си тялото на любимия мъж. Умората, почти изнемощяващото чувство на отчаяние и яростта от това, което беше причинено на мъжа, когото беше започнала да обича.
Мъжът, който може би започваше да обича нея.
Чувствата може би ги бяха връхлетели прекалено бързо, но това сякаш беше правилно. Тя толкова силно искаше да бъде с Мадокс. Толкова силно искаше да го държи и да го докосва, да дава и да получава удоволствие. Да се наслаждава на това ново усещане за лекота. Той вече не я смяташе за Стръв и настояваше тя да остане с него. Сега и завинаги. Тя се усмихна щастлива.
„Как да разваля смъртното му проклятие?“
Тази мисъл превзе съзнанието ù, изтривайки всяка друга. Усмивката ù угасна. Със сигурност имаше нещо, което тя можеше да направи, за да го спаси от цяла вечност умиране, последвано от съживяване и от знанието, че скоро ще умре отново. Никой не заслужаваше да бъде измъчван така.
Ашлин облегна чело на белите плочки. Със сигурност някъде по света, по някое време, някой човек беше говорил за боговете и как да се развалят глупавите им нечестни проклятия. Тя вероятно беше чула нещо през годините, но дори да беше така, тази информация се беше смесила с всички останали.
Сега поне знаеше за какво да слуша.
Тя беше сигурна, че Мадокс нямаше да се съгласи тя да напуска крепостта, за да търси тази информация, така че трябваше да излиза, без да му казва. Освен това тя не можеше да чува гласовете, когато той беше наоколо.
„Преди теб животът ми беше пуст – беше казал той. – Аз съществувах, но не живеех истински. Сега живея дори в смъртта си.“ Той беше свиреп защитник и би сметнал собственото си страдание за малка цена, за да държи Ашлин в безопасност. Тя вече знаеше това.
Щеше да излиза през нощта, когато не можеше да направи нищо, за да я спре, и щеше да се промъква обратно на сутринта.
„Не мисли за това сега! Ще има достатъчно време за шпионски игри по-късно.“ След малко щеше да се люби с мъж. С Мадокс. Големите му силни длани щяха да галят цялото ù тяло. Устните му щяха да я вкусват. Пенисът му щеше да я изпълва дълбоко.
Тя потрепери. „Първо искаше отчаяно да си тръгнеш, сега искаш отчаяно да останеш.“ По някакъв начин щеше да се свърже с Макинтош и да му каже, че е добре. Не сега обаче. После. След като изпиташе най-интимния акт и разбереше какво е да се слее с някого.
Егоистично от нейна страна, да. Но тя не можеше да се спре по никакъв начин.
Този път Мадокс несъмнено щеше да довърши това, което бяха започнали. Нажеженият до бяло поглед, който ù беше хвърлил, преди да излезе от стаята, само беше затвърдил това предположение.
Тя вече нямаше да се тревожи, че след това ще я изостави, както се беше случвало с толкова много мъже и толкова много жени през вековете. Мадокс беше емоционален и страстен, и различен. Нямаше нужда да я лъже или да дава фалшиви обещания, за да получи каквото искаше. Трябваше само да го вземе.
Но беше избрал да не го прави. Искаше тя да му се отдаде доброволно.
Топлата вода скоро изстина. Ашлин завъртя кранчетата и спря струята.
Капки вода се плъзнаха по кожата ù и тя потръпна. Представи си как Мадокс ги облизва, потрепери отново и едва не изстена. Грабна една кърпа и се избърса, колкото можа, преди да увие пухкавата материя под мишниците си, покривайки се от гърдите до коленете. Излезе нетърпелива от банята, загърната в облак пара.
Мадокс не беше в стаята.
Ашлин се намръщи. В този момент пръстите на краката ù забърсаха нещо меко и тя погледна надолу. Виолетови копринени шалове оформяха извита пътека от неговата стая до съседната. Когато застана на вратата, тя зяпна изненадана и възхитена.
Беше влизала тук и преди, когато пропълзя през балкона и през прозореца, но стаята не беше изглеждала така. Тогава всичко беше покрито с прах. Дори чаршафите. Сега това беше стая, създадена за удоволствие. Свещници грееха от стените и златната светлина трептеше над легло, застлано с черна коприна. Мадокс беше почистил. За нея. Сърцето ù се изду в гърдите, туптейки диво.
Къде беше той?
