Насилие изви гръб и отвори очите си напълно събуден. Мисълта тази нежна красота да бъде насилена беше омразна и за двамата – и за мъжа, и за духа. Тя беше девствена, но това не означаваше, че е била оставена на мира.
– Била ли си ранявана някога?
– Не – увери го тя. – Но знам, че ако гласовете ме обземат, няма да съм в състояние да се защитавам.
Насилие не се успокои.
– Разкажи ми за
Кожата му пламна от усещането. Нейната също, бе сигурен в това. От самото начало той сякаш знаеше кога е възбудена. А точно сега жената определено беше възбудена.
– Не съм имал детство. Бях създаден като мъж, винаги съм бил войник.
– Съжалявам – каза тя тихо. – Забравих.
„Искам я толкова силно.“ Последния път се беше въздържал и не я беше обладал напълно, защото тя беше девствена. Той беше същият мъж като вчера, все още не беше имал девственица и все още не беше сигурен какъв е най-добрият начин да го направи, но това нямаше значение. Едва не я беше загубил. Едва не му беше отнета.
Нямаше да чака дори миг повече.
Щеше да бъде толкова нежен с нея, колкото му беше възможно. И ако духът искаше да се натрапи, той щеше да позволи на Ашлин да го окове.
– Искам да правя любов с теб, Ашлин.
Дъхът спря в гърлото ù. Тя спусна ръката си по мускулите на корема му. Пръстите ù се спряха на коричките, а после на пъпа и направиха кръг. След това се спуснаха още сантиметър по-надолу. И спряха отново.
– Така ли?
„Искам я, нуждая се от нея, искам, нуждая се…“ Скоро… сега… Мадокс мислеше, че тя може би иска да го докосне по-долу, да хване члена му, но още не се осмеляваше. „Да, да.“ Той може би щеше да се усмихне, но двамата с демона бяха твърде възбудени.
Колкото повече Ашлин го докосваше, толкова повече той – те – я искаха. Омайващият ù аромат дразнеше ноздрите му, карайки кръвта му да кипи. Тази сладост се процеди чак до костите му и запали всякакви желания.
– О, да.
– И аз те искам – прошепна тя с треперещ глас. – Но…
„Без повече чакане. Трябва да я имам, трябва да я имам, трябва да я имам.“ Диво чувство се разгоря в него.
– Искам да бъда в теб. Без повече чакане.
Тя застина и дъхът ù излезе с хриптене.
– Искам да разбереш, че ще те задържа. Ще останеш тук с мен и аз ще те защитавам. Заедно ще научим как да спрем гласовете завинаги.
– М-Мадокс. – Каквото и да мислеше, то остана неизказано, когато тя стисна устни.
„Да. Трябва да я задържа.“
– Няма да те нараня – каза той най-вече на себе си и на духа, отколкото на нея.
– Знам, че няма да ме нараниш. Но аз имам живот и работа.
„Ще я задържа!“
– Ще остана толкова, колкото искам, но трябва да ми обещаеш, че няма да ме заключваш повече. Когато приятелите ти дойдат, за да – тя преглътна – те убият, искам да бъда с теб. Кълна се, че няма да ги нападна, въпреки че ще искам, но трябва да държа ръката ти. Не мога да понеса мисълта да умираш сам.
В този миг Мадокс се влюби в нея напълно, абсолютно и безвъзвратно.
„Моя, моя, моя.“ Тя беше по-важна от дишането, по-нужна от храна, вода или заслон. След хиляди години война, насилие и ярост тя му даде доброта. Спокойствие. Състрадание. Доверие. Проклет да бъде всеки, бил той Повелител на ада или бог, който се опита да я нарани. Беше го мислил и преди, но сега това се превърна в кървава клетва. Който и да се опиташе да я нарани от този миг нататък, щеше да умре в краката на Мадокс.
Лушън и Рейес не я бяха взели предишната нощ, както бяха заявили, и това спаси мизерните им кожи. Почти. Но щяха да платят. Да, те щяха да платят. Насилие се нуждаеше от някакъв вид възмездие, преди да може да забрави.
– Не искам да гледаш. Няма да съм сам, скъпа. Болка и Смърт ще са с мен.
– Да, но те няма да те прегърнат.
Той все още беше намръщен.
– Ти си моя, жено. И аз съм твой. Преди теб животът ми беше пуст. Аз съществувах, но не живеех истински. Сега живея, дори в смъртта си. – Думите бяха толкова близо до брачна клетва, колкото беше възможно, той беше сигурен. Ашлин винаги щеше да бъде негова и той винаги щеше да бъде неин.
Сълзи изпълниха кехлибарените ù очи.
– Това е най-красивото нещо, което съм чувала.
– Искам само да помислиш за това, което искаш. – Ако той трябваше да гледа как
– Знам какво искам – каза тя решително. – Все още искам да остана с теб.
Желанието отново замени всичко друго.
– Ще си вземеш душ. Парис казва, че човешките жени обожават да се къпят и че това им помага да се отпуснат и успокоят. – Той седна и я придърпа към себе си. „Най-после, най-после!“
Не, още не. Скоро. Щеше да направи така, че първата им истинска интимна среща да бъде специална за Ашлин, дори ако това го убиеше.
Тя усука краищата на косата около пръста си.
– Ще се присъединиш ли към мен и този път?
Мадокс се насили да поклати глава и духът изрева от ярост.
– Ако се къпя с теб, ще те обладая. Докрай.
