– Ловци – изклокочи Торин. Думата едва се чуваше. – На хълма. Идват тук. Битка. Искат кутията. Докоснаха ме. Взеха Кейн. – След това припадна и ръката му безжизнено се отпусна на пода.
Проклятие! След като направи всичко, което можеше, Мадокс изтича от стаята с намерението да намери Ашлин и другите. „Запази спокойствие! Тя е добре.“ Но мисълта тя да е ранена или по-лошо…
– Ашлин! – Ако Ловците я бяха хванали, след като бяха докоснали Торин, тя можеше да умре от болест.
Позната черна мъгла се спусна върху зрението му.
Тя не беше в стаята му и не изглеждаше въобще да е влизалаа там. Кърпите бяха недокоснати. Не беше и в стаята на жените. Всъщност никоя от жените не беше там. Не! Не!
С ъгъла на окото си зърна отблясъка на сребро.
Изтича до балкона, като едва не разби стъклените врати, за да излезе. За парапета беше вързано алпинистко въже, което висеше чак до земята.
Мъж и демон изреваха в унисон. Нямаше следа от Ловците на хълма, което значеше, че вече са се отдалечили значително. Богове, Ловците я бяха взели. Ловците бяха докоснали Торин, а после бяха докоснали Ашлин.
Болен от тревога, той затича към стаята за развлечения. Махна ръкавиците и допълителната тениска по пътя, като просто ги пускаше на пода.
– Кърпи? – попита Лушън, когато го забеляза. Очевидно не беше чул виковете на Мадокс за помощ. Но видя изражението на приятеля си и се намръщи.
Мадокс разказа на групата какво беше открил – отчаяно, паникьосано признание. Всеки от воините застана нащрек и го заобиколиха. Всеки от тях пребледня.
– Разбили ли са стените ни? – попита Парис.
– Да. – Мадокс се обърна с гняв към Сейбин. – Ти ли им помогна?
Мъжът вдигна ръце с раздразнение.
– Аз също бях взривен на парчета, забрави ли? А и целта ми винаги е била тяхното унищожение.
– Ами Даника? – попита грубо Рейес.
– Няма я.
Клепачите на Рейес се затвориха.
– Торин се нуждае от медицинска помощ – каза Парис. – Как ще се справим с това?
– Ще трябва да се изцери сам. Богове, ще плъзне зараза – каза мрачно Лушън. – Вече не можем да я спрем.
Ръцете на Мадокс се свиха в юмруци.
– Не ми пука дали ще има зараза или не. Моята жена е там. Ще направя каквото е нужно, за да я спася.
Страйдър излезе напред.
– Кейн беше на гробището с Торин. Може да го е последвал. Видя ли го?
– Торин каза, че е имало битка на хълма. Кейн е бил заловен.
– Мамка му! – изръмжа Сейбин и заби юмрук в стената.
Как този ден, толкова изпълнен с обещание, се беше възпламенил толкова бързо?
– Ще дойда в града с теб – каза му Рейес. Беше изчистил част от саждите от лицето си, но краката му все още бяха овъглени и боси.
– Ще претърся останалата част от крепостта – в различните по цвят очи на Лушън гореше огън. Аерон някога беше заявил, че Лушън е способен на гняв, много по-мрачен от най-яростната буря. Мадокс не беше повярвал тогава. Сега вярваше. – Ще проверя дали не се крият още тук.
Алпинисткото въже, което Мадокс беше видял, подсказваше друго.
– Пет минути – каза той на Рейес, преди да изтича в стаята си и да се зареди с оръжия. Ножове, пистолети и звезди за мятане.
Ловците щяха да кървят тази вечер.
* * *
Рейес гледаше Мадокс шокиран.
Бяха вървели по улиците на Будапеща, докато накрая се натъкнали на група от четирима Ловци. Сега бяха в гората, обкръжени от дървета и далеч от любопитните очи на хората. Нощта беше паднала и светли лунни лъчи се плъзгаха по природа, звяр и човек.
Мадокс беше нападнал без предупреждение.
Носеше воала на Насилие, който вече не беше просто сянка. Беше покрил лицето му напълно – скелетно лице, излязло направо от кошмарите. Той (демонът) бързо беше убил двама от Ловците. С просто посичане на острието той сряза гърлата им така, както беше срязано гърлото на Торин. И двамата паднаха мъртви на мига.
Рейес остана на място. Не беше сигурен, че Мадокс е наясно с обкръжението си, още повече с кого се бие. И ако Рейес се намесеше, подозираше, че също ще бъде посечен.
Яростта му беше толкова свирепа, колкото тази на Мадокс. По някаква причина се чувстваше отговорен за Даника и беше разгневен, че му е била отнета. И какво като вече беше белязана да умре?
– Къде е водачът ви? – попита тихо Мадокс, докато крачеше около двамата Ловци, които още дишаха.
– Н-не знам – каза един от тях, хленчейки.
– Къде са жените?
– Моля ви! – изплака другият. – Моля ви! Моля ви, не ни убивайте!
Мадокс не показа милост. Опипа с пръст окървавеното острие и прокара език по зъбите си. Кръвта беше опръскала това скелетно лице и го правеше още по-зловещо.
– Къде бяха отведени?
– Н-…
– Кажи го и ще ти отрежа езика. А ти ще гледаш как го изяждам – предупреди Мадокс.
Рейес не познаваше този глас. Беше по-нисък и по-суров, отколкото беше чувал Мадокс някога да говори. Беше изцяло глас на звяр, без следа от този на мъжа.
– Искам да знам къде са.
– Не…
Мъжът не успя да довърши изречението. Мадокс се завъртя с вдигната ръка и посече надолу. В един миг мъжът беше жив. В следващия беше мъртъв и кръвта шуртеше от врата му.
Оцелелият Ловец изскимтя. Закашля се.
– Ще попитам само още веднъж – каза Мадокс и Ловецът се закашля отново. – Къде ги отведоха?
