— Вухджааз умен — съобщи демонът на всички присъстващи и с един удар на лапата си откъсна главата на Маркун, в чиято ръка като по чудо се оказа Коня на сенките.
Демонът изрева триумфално и протегна лапа към съкровището. Най-смелите доралисци, презрели опасността и последствията, се хвърлиха към демона, осмелил се да посегне на тяхната светиня. Това много силно ядоса Вухджааз и той се превърна в истинска козомелачка. Но явно имаше проблем със зрението, защото на няколко пъти не улучваше и ударите му попадаха в стените, създавайки големи дупки в тях. Толкова големи, че няколко бандита, осъзнавайки, че да защитават трупа на Маркун не е много интересно, и най-важното, че е опасно за здравето, се измъкнаха през новопоявилите се врати направо на улицата. Останалите не успяха да се измъкнат. Пътят им беше преграден от ужасно разстроеното братче на Вухджааз, демон с почти непроизносимо име — Шдуъйрук. Той изрева за загрявка и си проправи широка пътека през купчината уплашени бандити, смачквайки под себе си трима вцепенени от такова количество демони, а следователно и забравили да отскочат от пътя му хора.
Виждайки само омразния си брат, овчеглавия демон с целеустремени скокове се отправи на непредвидена среща с Вухджааз. А той в това време стоеше с гръб към брат си и беше прекалено зает с нощни упражнения и намаляне броя на доралисците в света на Сиала. Пред очите ми умният демон захапа Глок за тила и отхапа еднорогата глава, после заработи с лапи, кълцайки козли наляво и надясно. Но на доралисците им провървя — от петдесет цели пет оцеляха. На умния демон вече не му беше до тях. С пълна скорост Шдуъйрук удари Вухджааз с рогата в гърба. Сивият демон загуби опора, прелетя през цялата зала на кръчмата, помитайки маси и столове, и с трясък се вряза в стената. Аз дори замижах за миг — ударът беше ужасен, а по стената като змийче плъзна тънка пукнатина. Но моят умен приятел не му пукаше за това, той рязко скочи на лапи и с оглушителен рев се втурна да урежда сметките с брат си.
И хора, и доралисци се притиснаха към стените в желанието си да не попаднат под краката на биещите се демони. Изненадващо, но в шепата оцелели забелязах Бледия. Мъжът тихомълком се промъкваше към дупка, пробита от Вухджааз. Ако демоните не се откъснеха един от друг, убиецът щеше да избяга. Кълна се в Сагот, за пореден път щеше да избяга!
В този момент Вухджааз успя да сграбчи маломерния си брат и аз започнах с все по-нарастващо изумление да наблюдавам как Шдуъйрук лети към тавана. Удар, от който подът под краката ми се разтресе — и пред смаяния ми и, какво да крия, ужасен поглед, пробивайки пода, се появи овчата глава на Шдуъйрук. Главата беше тук, а тялото остана някъде там на първия етаж. Шдуъйрук тръсна глава, огледа се с изумрудените си очи и веднага ме забеляза. Замръзна за миг, а после ревна с пълен с омраза глас:
— Гарет! Подъл измамник! Ах, как ще те…
Какво точно искаше да каже, още по-малко пък да направи, Шдуъйрук, за щастие, не успя, защото Вухджааз дръпна брат си за краката и главата на демона изчезна, оставяйки след себе си доста голяма дупка в пода.
Отмина, слава на всички богове на Сиала! Отмина! Започвах да се чудя: къде се изгуби Арцивус с кавалерията и няма ли да е по-добре да се измъквам по живо, по здраво, докато още имам такава възможност?
Междувременно схватката долу продължаваше. Грохотът в кръчмата беше невъобразим, останалите на крака хора и доралисци всячески се стараеха да не попадат под горещите лапи на демоните. Бледия, както и очаквах, за пореден път се беше измъкнал — не го виждах сред групата хора.
Ужасен вой ме удари в ушите и аз се хванах за главата, опасявайки се, че ще оглушея. Шдуъйрук беше успял да повали Вухджааз на пода и сега овчеглавия триумфално късаше големи парчета месо от гърба на собствения си брат. Вухджааз крещеше здрави ругатни, но явно не можеше да направи нищо друго. Осъзнавайки, че победителят май се очертава, и знаейки от приказките злопаметността на демоните, аз реших да не рискувам и да изчезвам, докато още Шдуъйрук не си е спомнил за моята персона. За Коня на сенките трябваше просто да забравя и да се надявам, че след като вземе артефакта, Шдуъйрук ще се прехвърли в далечни земи и ще забрави за някакъв си Гарет…
Всъщност я чакай! Той не може да вземе Коня! В крайна сметка нали трябва да му го подаде човек или доралисец! Още по-добре!
Станах от стола и в този момент най-накрая се появиха и последните участници в представлението.
Разнесе се оглушителен гръм и от нищото започнаха да се появяват магове на Ордена. Пет, седем, десет, дванадесет! Появи се целият Съвет на Ордена, начело с Арцивус, а и няколко демонолози в добавка!
