— Моята глава златото няма да я спаси — изръмжа Маркун.
— Главата ти нищо няма да я спаси, ако продадеш Коня! — избухна Бледия вбесен.
Няколко от главорезите на Маркун се откъснаха от халбите бира и се извърнаха да видят какво става на масата на шефа.
— Аз нямам намерение да продавам Коня! — отсече Маркун и удари с пухкава ръка по масата. — Ние просто ще вземем парите, а купувачът — под кея! Да не ме мислиш за толкова тъп, че да рискувам да дам Камъка на някой, който не е от слугите на Господаря? Ти по-добре си гледай своята задача и пречукай най-накрая нашия общ проблем.
— Ще го пречукам — вече по-примирително изсумтя Бледия. — До ден-два Гарет няма да е между живите.
— Това го каза още преди пет дни — отвратително се захили Маркун. — Вече започвам да се съмнявам в професионалните ти качества.
— Ти по-добре мисли за това как да опазиш Коня цял и непокътнат, докато клиентът ни дойде за него.
— Какво толкова да го опазвам? — Маркун искрено се изненада. — Той е винаги с мен.
Главата на гилдията небрежно щракна с пръсти и един от бандитите веднага постави на масата му прословутия Кон на сенките.
Винаги съм казвал, че доралисците са доста странни създания. Само те биха могли да нарекат нещо, приличащо по-скоро на фалос на някой древен езически бог, Кон на сенките. Ако това е кон, то аз съм император на Задезерната империя.
— Ей, Гозмо! — извика Маркун през цялата зала. — Къде е този твой купу…
Да довърши, уви, не успя. Наведнъж се случиха няколко неприятни за намиращите се в кръчмата хора неща.
Блеейки страховито, а това те го правеха майсторски, през двете врати в залата нахлуха доралисци. Предвождаше ги, доколкото разбрах, моят стар приятел и познат — Глок. Настроението на козлите беше повече от отвратително, и, съдейки по стиснатите в ръцете тояги, те всеки момент се канеха да ги пуснат в действие. И ако хората бяха само две дузини, козлите, натъпкали се в залата, бяха около петдесет. В кръчмата веднага стана тясно и напечено.
Доралисците този път почти успяха да ме изненадат. Десетина от тях се бяха сетили да вземат арбалети, но от глупост не можаха да се възползват от предимството си. Трябваше първо да стрелят и после да влязат в схватката. Но както винаги става при доралисците, всичко се случи наобратно. Тези без арбалети глупаво продължиха напред, оставяйки стрелящите си събратя зад себе си. А онези с арбалетите също не се отличаваха с кой знае какво търпение и решиха, че колкото по-скоро стрелят, толкова по-добре. И стреляха. От десетте болта три попаднаха в стената, шест — в гърбовете на козлите отпред, и само един болт, явно съвсем случайно, се заби в рамото на човек на Маркун.
Не умееха доралисците да си ползват предимствата. Убивайки шестима сънародници, козлите спряха шокирани, чудейки се как така са успели да улучат собствените си братя по оръжие.
Хората на Маркун, не очаквали просто ей така изведнъж да се озоват в козя ферма, наскачаха от масите, събаряйки столове, и грабнаха оръжия, време поне имаха предостатъчно. Всички доралисци продължаваха да тъпеят като истински… ъ-ъ-ъ… доралисци.
Още в самото начало на боя Гозмо се мушна под бара. За здравето му, честно казано, изобщо не се притеснявах. Бях готов да заложа черния си дроб, че под буренцето му с бира има някакъв таен изход и само след няколко минути кръчмарят ще е далеч оттук.
— Коня! Нашият Кон! — закрещя Глок, забелязвайки самотно стоящия на масата Камък.
— Крадци! — дружно заблеяха доралисците, излизайки от шока.
И веселбата започна!
Вопли, викове, врява, звън на оръжия. Мъртви и ранени, кръв във всички посоки. Козлите видимо подхождаха сериозно и нямаха намерение да жалят новите собственици на реликвата им.
Доралисците, както винаги, се хвърлиха безогледно напред. Че могат много бързо да умрат — за това на козлохората просто не им достигаше мозък. Хората отчаяно отблъскваха налитащите врагове, размахвайки мечове, ножове и табуретки, но силите бяха неравни и редиците на гилдията видимо намаляваха. Впрочем и при доралисците беше същото.
Маркун плахо кряскаше нещо иззад гърбовете на хората си, които викаха и ругаеха, стараейки се да не допускат до себе си вбесените от ярост доралисци. Бледия се въртеше като пумпал, ножът в здравата му ръка проблясваше и пет козли вече лежаха мъртви около него, безжизнени като кукли. Но хората бяха обречени, няколко минути — и количеството щеше да ги погълне.
Един от козлите успя да се добере до Коня. Той изблея триумфално, хвърли настрана тоягата и вдигна светинята високо над главата си. От това веднага се възползва един от хората на Маркун и като заби нож под лопатката на доралисеца, измъкна Коня от ръцете на умиращия.
Не знам колко време щеше да продължи тази касапница, но на сцената се появиха нови участници.
От стената изскочи Вухджааз, изкарвайки акъла на отбраняващите се от доралисците хора. Козлите нищо не разбраха, или просто им беше все едно кого ще удрят с тоягите си — инстинкта за самосъхранение на тези същества отсъстваше напълно.
