— Защо тук, защо тук? Мракът го знае защо — сам си отговори Жастин, прехвърляйки алебардата от дясната в лявата си ръка. — Казаха ни да проверим този участък и ние добросъвестно го проверихме.
— Но тук няма никой — Ро се изплю в краката си.
— Точно така, няма. Така че сега ще тръгнем покрай стената и може пък да се натъкнем на него.
— По-скоро на убийци ще се натъкнем. Тук са луди, нахвърлят се на всеки. Шансовете ни да хванем този човек са малки — унило каза Гиганта. — Особено в такава тъмница.
— Кого го е грижа това? — не издържа сивокосият мъж, стоящ до Ярги. — Нали получихме парите си, другото не е наша работа.
— Да, но…
Ро не успя да довърши, защото от пресечката, откъдето бяха дошли и стражите, с ужасяващо блеене изскочиха двадесетина доралисеца със сопи в ръце.
— Трево-о… — опита се да изкрещи последният, мълчал през цялото време досега страж, но притичалият до него доралисец го удари с тояга и разби главата му.
Настана пълна бъркотия. Викове, врява, блеене, звън на оръжия. Преди стражите да се досетят да поставят алебардите пред себе си, доралисците стигнаха до тях и тоягите им започнаха да жънат кървавия си урожай. Падна червенобрадият, падна и Жастин, задавяйки се с кръв, на земята падна и още един страж. Доралисците са глупави, казвал съм ви го не веднъж. Вместо да затвърдят успеха си и да довършат шокираните от неочакваното нападение стражи, всичките двадесет тъпи козли се стълпиха над четирите нещастни трупа и започнаха да ги блъскат с тояги и тъпчат с копита, блеейки гневно. Идиоти.
Наследявайки отговорностите на Жастин, Гиганта пое командването над останалите стражи. Те отстъпиха към стената и поставиха пред себе си тежките алебарди, които изглеждаха много по-внушително от късите чепати тояги на доралисците. Козлохората не обърнаха никакво внимание на това прегрупиране и продължаваха да се занимават с отговорната си работа — да тъпчат обезобразените трупове на хората. Ех! Да можеше енергията им да се насочи в друго русло!
На Гиганта, дори и да беше отявлен мерзавец, щом е взел пари за главата ми, трябва да му се отдаде заслуженото, защото се оказа опитен воин и добър командир. Той не тръгна да чака кога ще обърнат внимание на отряда му, а направи това, което най-малко очаквах — поведе стражите в атака. Шест алебарди като една удариха козлите в гърба и първите шест рогати паднаха. Още един удар и още четири доралисци, крещейки от болка, се проснаха на паважа. Останалите десет доралисци очевидно най-накрая дойдоха на себе си и се опитаха да скочат върху осмелилите се да ги атакуват стражи, но бяха посрещнати от заплашително проблясващи алебарди. Двете групи замряха една пред друга, напрегнато търсейки слаби места в противниковата отбрана. Лично аз веднага открих стотина слабости при доралисците и не разбирах какво се бавят Гиганта и хората му. Но те си стояха изправени един срещу друг, макар че ако стражите тръгнеха в атака, нито един доралисец нямаше да успее да се приближи до тях на разстояние удар с тояга.
Първи не издържа Ро. Той хвърли алебардата на земята и с писъци хукна в моята посока. Веднага от групата доралисци се отдели един козлочовек и се хвърли да преследва Ро. Ужасено крещящият стражник прелетя покрай мен и се скри в тъмната пресечка между порутените къщи. Доралисецът го последва, изоставайки само на няколко крачки. Старият Ро, за разлика от мен, не бягаше особено бързо.
— Проклятие! Ще убия кучия син! — изруга Гиганта. — Никой да не мърда, идиоти. Ако някой побегне, лично ще го обеся. Ей, какво искате?
— Този чове-е-ек е-е-е наш — проблея един от доралисците и се опита да мине откъм фланга на скупчените хора, но виждайки пред себе си острие на алебарда, отскочи назад.
— Какъв, по дяволите, човек?! — избухна сивокосият стражник. — Наясно ли сте какво правите?! Нападение над стражата на Авендум! Всички ще ви сварят в казана!
— Този чове-е-ек е-е-е наш, махайте-е-е се-е-е! — отново проблея доралисецът.
— Ах, вие, тъпи муцуни — изписка един от стражите. — Какъв човек?
— Гаре-е-ет! Той открадна нашия Кон!
Що за глупости? И тези тук също! И на тези рогати идиоти съм им притрябвал! Дали да не се продам на търг? Кой ще даде повече за кожата на Гарет? Ех, предчувствах, че ще стана много богат!
— Не ни е до вашите коне, а и Гарет също не е тук — Гиганта още по-силно стисна алебардата.
— А къде-е е-е-е?
— Ей там отиде — усети се Ярги и посочи бялата стена. — В Закритата територия.
Доралисците забравиха за стражите и техните алебарди. Блъскайки се един друг, те започнаха да щурмуват стената. Единият я прескочи, после и втори.
Винаги съм казвал, ще кажа и сега, че доралисците са прекалено глупави, за да живеят в нашия свят. Появата им в Сиала не можеше да е нищо друго освен някаква шега на боговете.
