На Валдер определено не му харесваше идеята на Земел. Да се унищожи Неназовимия с помощта на Рога на дъгата, който досега беше способен единствено да удържа магьосника в Безлюдните земи? Младият архимаг не вярваше в тази глупост и направо не можеше да проумее как изобщо Съветът е повярвал на Земел.
— Как мина пътуването?
Въпросът накара Валдер да се откъсне от гложащото го съмнение и да погледне Панарик. Панарик. Магистър на Ордена на Валиостр. Най-значимата и влиятелна фигура след краля. На седемдесет години той изглеждаше почти като на петдесет. Руси коси, румени бузи и пронизващи, вечно присвити кафяви очи. Очи, които виждаха през теб и измъкваха най-съкровените ти тайни и желания.
— Благодаря, магистре, добре.
— Всичко ли мина добре? Без усложнения?
— Имаше проблеми, но се справих с тях — неопределено отвърна Валдер.
А проблемите бяха големи. След внезапната смърт на архимага на Имперския орден контраразузнаването на Крайезерната империя нарочи Валдер за главен заподозрян. Младият архимаг едва успя да отклони подозренията от себе си. Но му подариха живота не защото решиха, че е невинен за убийството. Невинни, както се казва, няма — никога не е късно профилактично да изгориш петите на някого. Просто императорът, който лично разпитваше Валдер, не искаше усложнения с Валиостр. Макар да бяха на хиляди левги една от друга, нито едната, нито другата страна имаха нужда от обтягане на отношенията. Затова го изгониха от Империята и му забраниха да се връща повече там. Но всичко това Валдер щеше да го разкаже на Панарик по-късно, когато останат насаме.
— Добре — кимна магистърът, той сигурно вече знаеше за приключенията на Непослушния архимаг. — Наясно ли си с предстоящите събития?
— Да, и не виждам никаква полза.
— Ползата е в това, Валдер, че завинаги ще унищожим Неназовимия — каза Земел, откъсвайки се от книгата.
— Точно сега ли? Точно тази нощ?
— Какво не ти харесва в тази нощ? — проблеснаха глигите на Ело.
— Е, най-малкото това, че сега сме само шест вместо девет.
— Страхуваш се да не се пресилиш ли? — усмихна се Земел, но Валдер не реагира на подмятането.
— Не разбирам защо е това бързане, дори Съветът не е в пълен състав.
— Няма нужда от целия Съвет — увери Земел. — Шестима са достатъчни.
— Добре, но защо си толкова уверен, че ще успеем там, където през последните четиристотин години не са успели другите магове на Ордена? — Валдер се стараеше да говори спокойно, но дългият път през Авендум го беше уморил.
— И аз си задавам същия въпрос — обади се и О’Карт.
— Маговете от миналото не са знаели това, което знам аз — Земел небрежно сви рамене. — Всичко е написано в книгата. Кронк-а-Мор, така надеждно защищаващ Неназовимия, може да бъде разбит с помощта на Рога на дъгата.
— Нека не забравяме, че Рога, както и Кронк-а-Мор, е създаден от огрите, и не знаем какво да очакваме от него, ако започнем сериозно да експериментираме.
— Глупости! — изсумтя Земел, после отвори ковчежето, поставено на огледалния под, и извади Рога на дъгата.
Голям, спираловиден, хвърлящ бронзови отблясъци, инкрустиран със седеф и синкави огрски кости, Рогът трептеше от изпълващата го сила. Сила, която държеше Неназовимия в Безлюдните земи.
— Можеш ли да почувстваш еманацията на злото, Валдер?
Архимагът поклати отрицателно глава. Сила имаше. Сила, създадена от огрите, силата на Рога, чийто тайни завинаги бяха загубени с оттеглянето на огрите в Безлюдните земи. Но тази сила не беше нито тъмна, нито светла. Тя беше и двете — такова усещане се породи във Валдер.
— Да не смяташ, че тъмните елфи биха дали Рога на хората, ако в него имаше дори и зрънце черно шаманство?
— Това, че Рогът могат да го използват магове, не означава, че и шаманите на огрите не са го ползвали — подкрепи Валдер мълчалият до този момент Илио. — Аз също съм против прибързани действия. Нека да изчакаме Арцис, Дидра и Сингалус. И тогава да решим.
— Не се знае за какво е бил създаден Рога, а това, че неутрализира Кронк-а-Мор, открихме абсолютно случайно — мрачно подхвърли филандецът. — Не прибързваме ли?
— Глупости! Сега или никога! Звездните карти благоприятстват тази нощ! — изгледа го гневно Земел.
— Е, вече решихме — днес ще е, — Панарик разпери ръце — така че хайде да започваме.
— Спрете! — резкият глас на Валдер отекна в залата на Съвета.
— Е, какво друго? — раздразнено изсумтя Земел, предавайки Рога в ръцете на Ело.
— Преди да пристъпим към тази безумна идея, предлагам официално да гласуваме.
— Какъв е смисълът? — изненада се Параник. — Ние сме само шестима.
— Нека да гласуваме — изненадващо лесно се съгласи Земел. — Нека са изпълнени всички формалности, иначе някои магове няма да се успокоят.
— Добре — Панарик обходи с поглед присъстващите, — да гласуваме. Кой е за това да използваме Рога на дъгата за унищожение защитата на Неназовимия?
— Аз съм „против“ — каза Валдер.
Архимагът разбираше, че шансовете му са никакви. Той и Илио — от една страна, а останалите четирима — от другата.
