— Не съм сигурен, че ще се получи, но напълно се доверявам на Земел — провлачвайки думите, каза Ело, и постави Рога на вече подготвения постамент в центъра на огледалния под. — Аз съм „за“.
— И аз съм „за“, не ми се слушат разни страхливци. Ще успеем, книгите на огрите не лъжат — Земел направо изгаряше Валдер с поглед.
— Аз съм „против“, трябва да изчакаме събирането на целия Съвет и още веднъж да обмислим всичко — поклати отрицателно глава Илио.
Валдер и за миг не се усъмни в стария си приятел.
— Аз също съм „против“ — произнесе О’Карт и Валдер изненадано вдигна вежди.
По-скоро орките щяха да станат мирни земеделци, отколкото рижият маг да застане на страната на Валдер. Ама че изненада! Никога досега филандецът не беше подкрепял Непослушния архимаг.
— Не трябва да се буди спящ великан. Нека всичко да остане както си е. Неназовимия засега не ни пречи. Седи си в неговите Ледени игли и никого не закача.
Трима против двама. Не беше зле, хич не беше зле. Сега всичко зависеше от това какво ще каже Панарик. Ако е „за“ и гласовете станат равни, печелят тези, за които е гласувал Панарик. По простата причина, че той все още е магистър на Ордена и неговият глас тежи повече, отколкото който и да е друг глас.
— Доводите на Земел са много убедителни — след лека пауза каза главата на Ордена. — Аз съм „за“.
С това шансовете на Валдер да спре безумството на Земел приключиха. Загуби.
— Застани до нашия огровед — прошепна Валдер, когато Илио мина покрай него. — Да ме подсигуриш, ако стане нещо.
Архимаговете се наредиха в кръг около огледалния под и Рога, разположен в центъра му. Вдясно от Валдер застана Ело, вляво — О’Карт, отсреща — Илио, вдясно от него — Земел с книгата, а отляво — Панарик. Доста крехък кръг. Липсваха трима. Сега архимаговете ще трябва да вложат всичките си сили, за да може глупавата идея на Земел да приключи успешно.
— Каква е задачата ни? — попита елфът.
— Просто ми дайте сила, отворете се и я пуснете през Рога. Поток дванайсет, сечение осем, ако обичате — отвърна Земел, прелиствайки старата книга.
— Само това? — изненада се Илио.
— Аз ще свърша останалото. И хоп…
Валдер помнеше тази фраза — „И хоп“. Именно с нейна помощ обучаваха учениците мигновено да се концентрират и да активират силата. Ето и сега силата потече през архимага и на тънка нишка започна да се влива в Рога. Валтер чувстваше как вдясно от него се проточи лазурно-зелената, лъхаща на свежа зеленина сила на Ело, тя се смесваше с огненочервената на О’Карт и тази на самия Валдер и се вливаше в Рога. Панарик и Илио също се присъединиха към кръга. Рогът засия, а излъчваната от него светлина постоянно пулсираше и променяше цвета си. Огнено-червения драконов пламък се смени с оранжево слънце, което плавно премина в жълта есен. Тя на свой ред се превърна в зеленото на листата от горите на Сиала, в бледо синьото небе на ранна пролетна утрин, в синьото на бездънния Западен океан и отново, както в самото начало, в червения всеизгарящ драконов пламък. Точно заради това странно свойство — да променя цвета си под въздействието на чужда магия — започнали да го наричат Рога на дъгата.
Засега всичко беше нормално и дори не се усещаше световъртежа от постоянното използване на магия. Но това беше само началото, загрявка.
— Усили потока си, Илио, сега си с мен — в гласа на Земел звучеше съсредоточеност.
На мага му предстоеше най-трудното — това, което можеха да направят само двама-трима магьосника в целия свят. Да пробуди шаманството на огрите, магия, коренно различаваща се не само от магията на хората, но дори и от шаманството на орките и тъмните елфи. Кронк-а-Мор — най-малко изучената и най-страшната магия на огрите. Магия, с чиято помощ Неназовимия беше постигнал безсмъртие.
— Ело, измести потока си, отклонил си се с три градуса към шести координат — раздаде се в тишината резкият глас на Панарик.
Магистърът не само насочваше силата си, но и успяваше да наблюдава работата на другите архимагове. Ело трепна и синьо-зеленият поток се премести там, където искаше Панарик.
— Х’сатдаро’о и’гх — стуур — започна тъжна песен Земел.
За втори път в историята на кулата на Ордена тук звучеше езикът на огрите, пробуждайки магията на Кронк-а-Мор. За първия път Валдер предпочиташе да не си спомня. Преди няколко стотин години именно с помощта на Кронк-а-Мор архимаг Грок беше станал този, когото сега познаваха като Неназовимия.
— Има някакъв проблем във втори участък — промърмори Илио. — Валдер, защо енергията ти се разсейва?
