Гледайки този разговор, Сара си помисли, че не само Фиск, но и всички възрастни се чувстват в подобна ситуация глупави и безпомощни като герои от стар телевизионен сериал, застанали пред дете от края на двайсети век. Макар и едва шестгодишен, Инис навярно знаеше доста за криминалното правораздаване. Всъщност не бе изключено да познава мрачната страна на живота така добре, както повечето възрастни никога нямаше да я опознаят.
— Кога ще излезе? — попита Инис.
Фиск вдигна очи към съпругата, после пак погледна детето.
— Не много скоро, Инис. Но майка ти ще е тук.
— Добре тогава — каза Инис без особено вълнение. Хвана майка си за ръката и двамата се отдалечиха.
Фиск се загледа подир тях. Сара отново изпита чувството, че долавя мислите му. Единият син навярно изгубен завинаги, другият небрежно зарязва баща си като случайно срещнато улично куче.
Накрая Фиск разхлаби вратовръзката си и излезе от сградата.
Без сама да знае защо, Сара тръгна след него. Фиск крачеше бавно, тъй че нямаше опасност да го изпусне от поглед. Барът, в който влезе, беше тесен и схлупен, с мрачни прозорци. Сара се поколеба, после на свой ред прекрачи прага.
Фиск седеше до тезгяха. Явно вече бе дал поръчка, защото барманът плъзна пред него бутилка бира. Сара побърза да седне в едно от крайните сепарета. Въпреки неугледния си вид барът бе почти пълен, а още нямаше пет следобед. Клиентелата представляваше странна смес от работници и служители. Фиск седеше между двама строители, сложили жълтите си каски отпред на бара. Той смъкна сакото си и седна върху него. По телосложение не отстъпваше на двамата здравеняци. Сара забеляза, че отзад ризата му се е измъкнала от панталона. Задържа поглед върху черния кичур, който се плъзгаше по тила му надолу към яката.
Фиск разговаряше едновременно с двамата си съседи. Те се разсмяха от сърце на някаква шега и Сара неволно се усмихна, макар че не бе чула нищо. Сервитьорката най-сетне дойде и тя си поръча сода. Продължаваше да наблюдава Фиск. Той вече не поглеждаше настрани. Взираше се в стената тъй напрегнато, че Сара също отправи очи натам. Но видя само грижливо подредени бутилки; Фиск явно виждаше нещо повече. Беше поръчал втора бира и когато я получи, вирна шишето над устните си, докато вътре не остана и капка. Сара забеляза, че китките му са едри, с дебели и силни пръсти. Не изглеждаха ръце на човек, който по цял ден държи писалката или трака на компютър.
Фиск метна пари на тезгяха, хвана сакото си и се завъртя. За момент Сара имаше чувството, че гледа право към нея. Той поспря за миг и навлече сакото. Сара седеше в най-тъмния ъгъл. Не вярваше да я е видял, но тогава защо се спря? Леко изнервена, тя изчака около минута, после остави на масата две доларови банкноти за питието, стана и също излезе.
Когато се озова на светло, от Фиск нямаше и следа. Просто беше изчезнал като в сън. Без дори да помисли какво върши, тя се върна назад и попита бармана дали познава Джон Фиск. Човекът поклати глава. Искаше й се да зададе още въпроси, но навъсената физиономия на бармана подсказваше, че едва ли ще получи отговор.
Двамата строители я огледаха с нескрит интерес. Тя реши да си тръгне, преди да е станало напечено. Върна се при колата си и седна зад волана. Една част от нея искаше да се втурне подир Фиск, другата беше доволна, че всичко е свършило. Дори и да го намереше, какво можеше да му каже? Здрасти, работя с вашия брат и дойдох да ви позяпам. Това ли?
Подкара обратно към Северна Вирджиния, вечерта изпи две бири и заспа върху люлката на задната веранда. Точно където седеше сега с цигара в ръката и гледаше небето. Така видя Джон Фиск за последен път — преди около четири месеца.
Нямаше как да е влюбена в него, тъй като дори не го познаваше; цялата история приличаше по-скоро на сляпо увлечение. Не беше изключено една нормална среща с Фиск напълно да унищожи първоначалното впечатление.
Сара обаче не вярваше в съдбата. Ако имаше да се случи нещо между тях, несъмнено тя трябваше да направи първата крачка. Само дето нямаше ни най-малка представа каква ли ще да е тази крачка.
Изгаси цигарата и се загледа в небето. Искаше й се сега да е на платноходката. Искаше вятър в косите, хладни пръски пяна по кожата, грубо въже между дланите си. Ала точно сега не желаеше да изпитва сама всички тия неща. Искаше да ги сподели и знаеше точно с кого. Но ако съдеше по малкото, което й бе казал Майкъл за Джон Фиск, както и по онова, което бе видяла сама, едва ли някога щяха да бъдат заедно.
На сто и петдесет километра южно от нея Джон Фиск също хвърли поглед към звездното небе, докато излизаше от колата си. Буикът го нямаше на алеята, но Фиск не идваше да се види с баща си. Кварталът бе замрял, само в една от съседните къщи две момчета ремонтираха шевролет с толкова грамаден двигател, че не беше ясно как се побира под капака.
