— Имате ли среща?
Фиск се приведе напред и заговори тихо:
— Не съвсем, но…
— В такъв случай съжалявам, но не е тук — отсече тя.
— Мисля, че ако го потърсите по… — Той не довърши, защото жената му обърна гръб и се зае да трака на компютъра. — Вижте, наистина трябва да поговоря с детектив Чандлър.
— Нали не възразявате да ви изясня как стоят нещата при нас? — отвърна жената, продължавайки да пише. — Затрупани сме със случаи, а детективите не достигат. Налага се да степенуваме по важност. Вярвам, че ме разбирате.
Тя провлачи последните думи и се загледа в екрана. Фиск приведе лице само на сантиметри от нейното. Когато жената извърна глава, очите им се срещнаха от упор.
— Позволете и аз да ви поясня нещо. Пристигнах от Ричмънд, за да разпозная тленните останки на брат си по молба на
— Е, това всъщност е наша работа, нали? — хладно отвърна жената. — Имаме си предостатъчно проблеми и без да замесваме разни роднини в разследването. Уверена съм, че ако му потрябвате, детектив Чандлър ще ви потърси.
И тя пак му обърна гръб. Фиск сграбчи ръба на бюрото и дълбоко пое дъх в отчаяно усилие да не избухне.
— Вижте, разбирам колко сте претоварени и фактът, че ме виждате за пръв път…
— В момента наистина съм много заета, сър. Ако имате някакъв проблем, препоръчвам ви да го изложите в писмена форма.
— Искам само да поговоря с човека!
— Ще ме накарате да повикам охраната.
Фиск стовари длан върху бюрото.
— Брат ми е мъртъв! Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако смъкнете тая скапана презрителна маска и поне веднъж я замените с мъничко състрадание. А ако и за това не ви стигат силите, преструвайте се.
— Аз съм Буфърд Чандлър.
Фиск и Бакстър се завъртяха едновременно. Чандлър беше чернокож, малко над петдесет, с побеляла къдрава коса, също тъй побелял мустак и висока, масивна фигура, съхранила все още следи от спортуването на младини. Под мишницата му висеше празен кобур и петно от смазка по ризата очертаваше къде е била дръжката на револвера. Той намести трифокалните си очила и огледа Фиск от глава до пети.
— Аз съм Джон Фиск.
— Чух. Всъщност изслушах целия разговор.
— Тогава знаете какво ми наговори той, детектив Чандлър — каза Бакстър.
— До последната дума.
— И няма ли да кажете нещо?
— Да, ще кажа.
Бакстър хвърли на Фиск злорад поглед.
— И какво е то?
— Мисля, че този младеж ви даде много добър съвет. — Чандлър кимна на Фиск. — Елате да поговорим.
Двамата тръгнаха по оживените коридори и се озоваха в тесен, разхвърлян кабинет.
— Заповядайте — посочи Чандлър единствения стол в помещението, освен онзи зад бюрото. Върху него имаше купчина папки. — Сложете ги на пода. Само внимавайте да не закачите някое веществено доказателство. Напоследък не смея и да се оригна, докато ги разглеждам. Веднага изскача някой и се развиква: „Недопустимо! Освободете този мил главорез, моя клиент.“
Докато Чандлър се настаняваше зад бюрото, Фиск много внимателно премести папките.
— Не искам да се извинявате за онова, което наговорихте на Джуди Бакстър — каза детективът.
— Нямах подобно намерение.
Чандлър едва удържа усмивката си.
— Добре, да започнем по ред. Съжалявам за брат ви.
— Благодаря — глухо отвърна Фиск.
— Вероятно го чувате за пръв път, откакто влязохте тук, нали?
— Откровено казано, да.
— Значи сте работили в полицията? — небрежно подхвърли Чандлър и се усмихна на изненадата му. — Средният гражданин няма представа що е аутопсия и как се прави интермастоиден разрез. Ако съдя по държанието пред мис Бакстър, стойката и телосложението ви, бих казал, че си имам работа с бивш полицай.
— Защо бивш?
— Ако още бяхте на служба, колегите от Ричмънд щяха да ми кажат, когато им позвъних. А освен това почти не съм виждал действащ полицай да носи костюм в свободното си време.
— Познахте. Радвам се, че точно вие водите следствието, детектив Чандлър.
— Заедно с още четирийсет и два неразкрити случая. — Фиск смаяно тръсна глава, а Чандлър продължи: — Бюджетни съкращения и тъй нататък. Вече дори нямам партньор.
— Казано с други думи: не се надявайте на чудо.
— Ще направя всичко възможно, за да заловя убиеца на брат ви. Но не мога да гарантирам успех.
— Тогава какво ще кажете за малко неофициална помощ?
— Тоест?
— В Ричмънд съм работил по доста убийства заедно с детективите. Много неща научих и не съм ги забравил. Дали пък да не ме вземете за партньор?
— Официално погледнато, това е абсолютно недопустимо.
— Официално погледнато, напълно ви разбирам.
— Какво работите сега?
