Проста истина полностью

— Адвокат по криминални дела — каза Фиск. Чандлър вдигна очи към тавана. — И се гордея с професията си, детектив Чандлър.

Чандлър кимна към вратата зад гърба му.

— Затворете, ако обичате. — Той помълча, докато Фиск затвори и се върна на стола. — А сега, въпреки всички доводи на здравия разум, смятам да приема вашата помощ, когато потрябва.

Фиск поклати глава.

— Вече съм тук. Защо да губим време? Знаете, че след първите четирийсет и осем часа шансовете за разкриване на убийство падат главоломно.

Боеше се, че това може да ядоса Чандлър, но детективът остана спокоен.

— Имате ли визитна картичка, за да знам къде да ви търся?

Фиск написа върху гърба на картичката домашния си номер и му я подаде. В замяна Чандлър му връчи своята с цяла колонка номера.

— Служебен, домашен, пейджър, факс, клетъчен телефон — когато се сетя да го нося, което не е особено често.

Чандлър отвори една папка върху бюрото си и я прелисти. Макар и наопаки, Фиск успя да разчете името на брат си.

— Казаха ми, че бил убит при грабеж.

— Във всеки случай натам сочи предварителното заключение.

Фиск долови в гласа му странни нотки.

— Да не би сега да клоните към друг извод?

— Говоря за предварителното заключение. — Чандлър затвори папката и погледна Фиск. — Доколкото знаем засега, фактите около случая са съвсем прости. Брат ви е намерен на предната седалка в колата си на една уличка край река Анакостия с огнестрелна рана в дясното слепоочие и изходна рана на лявото. Калибърът изглежда доста голям. Не открихме куршума, но издирването продължава. Може би убиецът го е прибрал, за да няма как да направим балистична експертиза, ако случайно попаднем на оръжието.

— Голям куражлия ще да е бил, за да се рови из тъмното по уличката, докато на два метра зад гърба му лежи труп.

— Вярно. Но пък и не е изключено тепърва да намерим куршума.

— Разбрах, че портфейлът му липсвал.

— Нека го кажем по друг начин. Не открихме портфейл. Имаше ли навика да излиза без пари и документи?

Фиск за момент извърна глава.

— През последните години рядко се виждахме, но според мен би трябвало да носи портфейл. Не го ли намерихте в апартамента му?

— По-кротко, Джон. Трупът на брат ти бе открит едва вчера. — Чандлър отвори бележника си и взе химикалка. — Между другото, оная уличка е и свърталище на наркомани. Знаеш ли някога да е употребявал наркотици? Епизодично или по-често?

— Не. Не употребяваше.

— Но не можеш да бъдеш сигурен, нали? Току-що каза, че рядко сте се виждали. Прав ли съм?

— С каквото и да се захванеше, брат ми винаги си поставяше най-високата цел, а след това я надхвърляше. Наркотиците просто не влизат в това уравнение.

— Имаш ли представа защо е отишъл в онзи квартал?

— Не, но може да са го отвлекли от друго място, преди да попадне там.

— Желаеше ли някой смъртта му?

— Не мога да си представя.

— Врагове? Ревниви съпрузи? Дългове?

— Не. Но повтарям, аз не съм най-добрият свидетел по въпроса. Имаш ли предварително заключение за времето на смъртта?

— Съвсем смътно. Чакам официалните резултати. Защо?

— Току-що идвам от моргата. Докоснах ръката на брат си. Беше мека, гъвкава. Вкочаняването отдавна е отминало. В какво състояние са го открили снощи?

— Нека просто да кажем, че е лежал доста време.

— Изненадващо. От думите ти излиза, че мястото е оживено.

— Вярно, но за онзи квартал труповете не са рядкост. Деветдесет и девет процента от жертвите са черни, това обаче се обяснява с простия факт, че белите просто не припарват натам.

— Значи казваш, че брат ми е трябвало да стои настрани. Нещо да е теглено от банковата му сметка? Покупки с кредитна карта?

— В момента проверяваме. Кога разговаря за последен път с брат си?

— Той ми позвъни преди повече от седмица.

— Какво каза?

— Не си бях у дома. Остави ми съобщение. Искал да се посъветва за нещо.

— Ти позвъни ли му?

— Едва онзи ден.

— Защо се забави?

— Имах си други грижи.

— Тъй ли? — Чандлър замислено повъртя химикалката. — Ще ти задам един въпрос. Ти изобщо обичаше ли брат си?

Фиск го изгледа втренчено.

— Някой е убил брат ми. Искам да хвана виновника. Друго нямам какво да кажа.

Изражението на Фиск накара Чандлър да смени темата.

— Може би е искал да поговорите за нещо, свързано с работата му? Нали разбираш, в случая най-интересна е неговата професия.

— Намекваш, че убийството му е свързано с нещо във Върховния съд?

— Правя абсолютно безпочвено предположение, но след онова, което ми каза за неговото обаждане, вече не изглежда чак толкова безпочвено.

— Не вярвам да е искал мнението ми по въпроса за правото на аборт.

— А за какво друго? Как се свалят мацки?

— Сигурно не си виждал негова снимка. По тая част никога не е имал проблеми.

— Виждал съм, но умрелите не излизат много добре на снимка. И все пак е казал, че иска да се посъветва. Дали пък наистина не е било свързано с правото?

— Е, винаги можеш да отскочиш до Върховния съд и да видиш дали не кроят някакъв заговор.

— Сам разбираш, че и двамата трябва да пипаме много внимателно.

— И двамата ли?