Чандлър поклати глава. Фиск огледа седалката, таблото, предното стъкло и страничните прозорци. Не криеше, че е озадачен.
— Почистихте ли колата?
— Не. Всичко е точно както си беше, само изнесохме тялото.
Фиск се изправи и погледна детектива.
— Ако в толкова тясно пространство притиснеш към слепоочието на някого едрокалибрен пистолет и натиснеш спусъка, всичко ще се оплиска с кръв — седалката, воланът, стъклата. Освен това ще има късчета кост и плът. А аз виждам само две-три петна, вероятно където главата му е лежала върху седалката.
Чандлър се усмихна иронично.
— Тъй ли?
Фиск стисна зъби.
— Не мисля, че съм открил Америка. Май пак ми правиш проверка, а?
Чандлър бавно кимна.
— Може би. А може и да имам друга причина. Нали ти споменах за братята си?
— Аха.
— Е, първоначално бяха шестима. Единия го убиха преди трийсет и четири години. Работеше на бензиностанция и някакъв изрод го гръмна заради дванайсет долара в касата. Тогава бях едва на шестнайсет, но помня всичко, като че е станало преди пет минути. Така или иначе, близките, които идват да разпознаят скъпия покойник, рядко се втурват към кабинета ми да предлагат услуги. Скърбят и се утешават взаимно, както си му е редът. О, някои беснеят и разправят на всеослушание как им се иска да спипат гадното копеле, но всъщност не биха желали да се замесват. Пък и кой ли би желал? Малцина имат полицейски опит. След като знаех всичко това, размърдах си мозъка и реших, че човек като теб може наистина да помогне. А ти току-що го доказа. Разбирам каква ярост изпитваш, Джон, независимо дали си го обичал, или не. Някой ти е отнел нещо важно — просто го е изтръгнал от теб. Минаха вече трийсет и четири години, а още изпитвам онази ярост.
Фиск се озърна към редиците цивилни коли на полицейския паркинг. Навярно всяка от тия метални купчини чакаше реда си, за да разкрие нова трагедия. Той отново погледна Чандлър.
— Мисля, че яростта ще помогне. — После наведе очи и тихо добави: — Ако не изскочи и още нещо.
По гласа му личеше, че не таи напразни надежди.
— Така си е — кимна Чандлър и продължи анализа. — Много съм озадачен от липсата на всякакви улики, за която спомена преди малко.
— Не изглежда да е убит в колата.
— Правилно. Вероятно са го убили другаде, а после са сложили тялото на предната седалка. И този дребен извод ни прехвърля на съвсем нова територия.
— Значи говорим за нещо далеч по-конкретно от случайно отвличане и убийство.
— Може би, макар че не е изключено някакви типове да са го отвлекли и евентуално да са го принудили да тегли пари от банков автомат. Той отказва, онези го гръмват. Хваща ги страх и го зарязват в колата.
— В такъв случай около автомата трябва да са останали някакви следи. Открихте ли нещо?
— Не, но тия машинки са доста.
— И доста народ ги използва. Минал е поне ден, все някой трябва да е забелязал.
— Няма гаранция. Мъчим се да изясним придвижването на брат ти през последните четирийсет и осем часа. За последен път са го видели в четвъртък вечерта в апартамента му. След това пълна мъгла.
— Ако някой го е отвлякъл, къде са отпечатъците? Повечето любители на банковия трик нямат чак толкова ум, че да носят ръкавици.
— Все още проверяваме.
— Знаеш ли още какво забелязах?
— Казвай.
Фиск дръпна вратата на колата и посочи вътрешния ръб под ключалката. Чандлър измъкна очила, сложи си ги и видя какво има. Надяна гумени ръкавици, лекичко откачи лепенката и се вгледа внимателно в нея.
— Колата е минала през сервиз съвсем наскоро.
— Техниците препоръчват маслото да се сменя на всеки три месеца или пет хиляди километра. Затова слагат лепенка с бъдещата дата и километраж — да не забравиш кога да се явиш пак. Като извадим три месеца, излиза, че брат ми е бил на сервиз само три дни, преди да намерят трупа му. Сега погледни препоръчания километраж и извади пет хиляди километра. Горе-долу би трябвало да съвпада със сегашните показания.
Чандлър бързо пресметна наум.
— Сто трийсет и осем хиляди, четиристотин шейсет и девет.
— Погледни сега километража на хондата.
Чандлър се приведе навътре и провери. Сетне се озърна към Фиск с леко разширени очи.
— През последните три дни някой е изминал с тази кола около хиляда и триста километра.
— Точно така — кимна Фиск.
— Къде е ходил, по дяволите?
— Лепенката не споменава името на сервиза, но вероятно е най-близкият до квартирата му. Отскочи дотам, може и да узнаеш нещо полезно.
— Прав си. Просто не мога да повярвам, че сме го пропуснали — каза Чандлър. Той прибра лепенката в пластмасова торбичка, която извади от джоба си, и надраска нещо отвън. — А, и още нещо, Джон.
— Да?
Чандлър размаха торбичката.
— Край на проверките.
Половин час по-късно Чандлър и Фиск минаха през главния вход на Върховния съд.
Отвътре сградата изглеждаше огромна и потискаща. Най-силно впечатление направи на Фиск абсолютната, едва ли не зловеща тишина. Това граничеше с халюцинация — да се опиташ да си представиш, че отвън все още съществува шумен, забързан свят. Фиск си спомни другото безмълвно място, което бе посетил днес — моргата.
— С кого имаме среща? — попита той.
