Фиск изключи двигателя и остави лодката да се носи по течението. Изгаси сигналната лампа и сега само лунните лъчи разсейваха мрака. Тук реката се разливаше широко и беше съвсем спокойна. Той нави крачолите на панталона си, седна отстрани и отпусна крака във водата.
Сара се настани до него, придърпа полата си и също натопи крака.
Фиск се взираше в мрака и отпиваше по малко от бирата.
— Джон, това не е празно любопитство, повярвай ми.
— Не ми се говори за това, разбра ли?
— Но…
Фиск разцепи въздуха с длан.
— Сара, тук не е място за такъв разговор, а и не му е времето, по дяволите.
— Добре, извинявай. Просто съм загрижена. За всички вас.
Продължиха да седят. Лодката бавно се носеше по течението и от брега едва чуто долиташе песента на цикадите. По някое време Фиск се размърда.
— Знаеш ли, Вирджиния е чудесен край. Има вода, планини, плажове, история, култура, технологични центрове и стари бойни полета. Тук хората не бързат толкова, предпочитат да се радват на живота. Не си представям как бих живял другаде. Дявол да го вземе, та аз почти не съм напускал щата.
— А имате и много хубави вилни зони — каза Сара.
— Да, и това също — усмихна се Фиск.
— Това отклонение към пътеписния стил означава ли, че темата за брат ти е напълно приключена?
Едва изрекла тия думи, Сара си прехапа езика. Глупаво дрънкало, изруга се тя.
— Така изглежда — отвърна Фиск.
Той рязко стана. Лодката се разклати и Сара едва не падна в реката. Фиск стрелна ръка и я сграбчи за лакътя. Стискайки здраво, той се вгледа в лицето й. Тя също го погледна; очите й бяха големи и кръгли като пълната луна над тях, водата тихо се плискаше около краката й.
— Искаш ли да поплуваме? — предложи тя. — Да се поразхладим.
— Нямам бански — отвърна той.
— Аз също, но дрехите ми и без това са мокри.
Той я дръпна в лодката, после мина отпред и след миг ревът на двигателя наруши нощната тишина.
— Добре.
— Защо да не плуваме тук?
— Течението е силничко.
Фиск зави и подкара обратно към кея. Малко преди да стигнат, той отби встрани. Тук брегът се спускаше полегато и когато наближиха, Сара различи няколко плаващи варела, раздалечени по на пет-шест метра един от друг. След малко видя, че между тях е изпънато въже, оформящо нещо като правоъгълен плувен басейн.
Фиск изключи двигателя и остави лодката да продължи по инерция към един от варелите. Пресегна се, върза въжето за него и пусна котва — всъщност обикновена кофа, напълнена с бетон.
— Тук най-дълбокото място е около два метра и половина — обясни той. — Наоколо са изпънали телена мрежа чак до дъното, та ако течението те повлече, да не се озовеш в Атлантика.
Когато Сара започна да сваля роклята, Фиск бързо обърна гръб. Тя се усмихна.
— Не се занасяй, Джон. По бански съм далеч по-разголена.
Останала по сутиен и бикини, тя се гмурна зад борда. След малко изплува над водата и подвикна:
— Хей, ако се стесняваш, няма да те гледам.
— Мисля да поседя в лодката.
— Хайде де, няма да те ухапя.
— Старичък съм за нудистки изпълнения, Сара.
— Водата е страхотна.
— Така изглежда — кимна той, но не прояви намерение да скочи при нея.
Леко разочарована, тя се завъртя и заплува към брега, разцепвайки гладката повърхност с мощни удари на ръцете.
Докато гледаше подир нея, Фиск разсеяно плъзна пръст по дължината на белега. Докосна двете кръгли издатини от изгорена плът там, където го бяха пронизали куршумите. Изведнъж рязко отдръпна ръка и се надигна.
Името Хармс непрекъснато звучеше в главата му. Ако се съдеше по ръкописния текст, молбата навярно бе изпратена от затворник. Той се завъртя на седалката и отново погледна към Сара. Беше се отпуснала лениво на плиткото, едва различима в бледите лунни лъчи. Нямаше как да разбере дали го гледа.
Той зарея взор над реката и мислено се пренесе в миналото. Водата се пенеше с плясък, две момчета плуваха през нея, напрегнали всички сили. Ту едното успяваше да се откъсне напред, ту другото. Понякога печелеше Майк, друг път Джон. И отново се впускаха в надпревара. Ден след ден, все по-мургави, по-стегнати и по-силни. Толкова весело беше. Никакви сериозни тревоги, никакви грижи. Плуваха, обикаляха из горите, обядваха сандвичи със салам и майонеза; вечер нанизваха наденички на тел и ги държаха над жаравата, докато зацвърчат. Толкова бе весело, дявол да го вземе. Фиск откъсна очи от реката и опита да се съсредоточи.
Ако Хармс наистина беше затворник, лесно щяха да го открият. Като бивш полицейски служител Фиск знаеше, че в Америка няма по-добре документирано население от двата милиона граждани зад решетките. Страната можеше и да не знае къде са всичките й деца или бездомници, но педантично държеше сметка на затворниците. А днес почти цялата информация бе събрана в компютрите. Той се озърна и видя как Сара плува към лодката. Изобщо не забеляза огънчето на цигара, издаващо, че някой седи на брега и ги гледа.
След минута Фиск помагаше на Сара да се качи в лодката. Тя седна долу задъхана.
— Отдавна не бях плувала толкова дълго.
