Да се държат такива неуправляеми и отчаяни елементи заедно изискваше железен юмрук, съчетан със силен интелект. За нещастие, каза Медицинската шапка, малко бяха лидерите с твърдост и далновидност като Малоун. В резултат на това много групи нарушители загиваха при братоубийствени спорове за лидерство и несъгласие за последователна ясна стратегия, която би осигурила оцеляването им. Когато Стив го притисна да каже дали ренегатите наброяват стотици или хиляди, Медицинската шапка каза само: „Попитай Първото семейство“.
В един следващ разговор Медицинската шапка разкри, че има трети вид нарушители. Малки групи, успели да избягат от подземните бази на Федерацията обикновено по нелегално построени тунели. Думата „тунелиране“ бързо беше навлязла в неофициалния речник на трекерите като синоним за всяко емоционално опиянение, но сега се използваше почти изключително от пушачите на трева да опишат еуфорията, която се получаваше от пушенето на рейнбоу.
В кратката и неточна история на съществуването на ренегатите тези бегълци от Федерацията бяха първоначалните нарушители и те бяха измислили това име за себе си. Медицинската шапка беше на мнение, че то може би произхожда от историческото събитие, известно като „Затъмнение“ — момента през 2464, когато според Наръчника на Федерацията бил установен първият постоянен контакт между света под земята и този на земната повърхност и с това започнала битката за света със синьото небе.
Стив поклати глава. Не можеше да повярва.
— Не знаех, че има начини да се избяга от Федерацията. Какви хора са избягали? Къде се е случило това… и как?
Медицинската шапка се усмихна.
— Предполагам, че са били хора, несъгласни с начина, по който управлява Първото семейство. Казвали са ми, че ако човек се вгледа внимателно, ще ги намери из цялата Федерация. А що се отнася до как… — Той вдигна рамене. — По-добре не питай. Колкото по-малко знаеш за тези неща, толкова по-малко ще кажеш долу под земята.
— Искаш да кажеш, ако ме хванат?
— Ако твоите мютски приятели не те разменят заедно с нас, скоро пионерите ще ти дишат във врата. — Медицинската шапка провери съдържанието на чантата си за първа помощ. — Ти си прекарал известно време на ешелон. Знаеш, че те не убиват само мюти. Нарушителите също са цел с висок приоритет.
— Вярно — призна Стив. — Но какво друго можеш да очакваш, щом си се отклонил от пътя? Все пак така и не можах да разбера защо Семейството отделя толкова много време и енергия да ни унищожи. Нали никой от нас няма да живее много дълго.
Медицинската шапка го удостои с друга усмивка.
— Кога те свалиха?
— На 12-и юни миналата година.
— И как се чувстваш? Боледувал ли си? Забелязал ли си някакво поражение на кожата? Венците ти кървят ли?
— Не, още не — отговори Стив. — Но на борда на „Дамата“ ме подлагаха на тримесечни медицински прегледи. Няколко дни преди да ме свалят ми беше инжектиран антирадиационен серум. Тайсън също имаше… човекът, когото намерих да живее в землянката.
— А, да… прикритият агент.
— Точно така.
— Знам за инжекции с витамини, но… антирадиационен серум… — Медицинската шапка го погледна подигравателно. — Кой ти пробута тази история?
— Тайсън. Той се тревожеше, че му свършвал серумът. Каза, че му били останали три ампули.
— Ти каза на Малоун, че Тайсън се канел да те предаде на Федерацията. Ако му се е свършвал този „серум“, защо го е разделил с теб?
— Не го раздели — отвърна хладнокръвно Стив. — Сам си го инжектирах, след като го убих.
— И мислиш, че това те е запазило да не се разболееш?
— Не използват ли това твоите приятели?
— Събуди се, Брикман. Всичко в тази чанта е от джобовете на мъртви пионери. Добре. Малоун беше суров с теб. И имаше основание за това. Знаеш ли какво правят тези прикрити федерални агенти? Като Тайсън и другия, когото си убил? Замаскират бомби в труповете! Повдигнеш ги или ги вземеш и — БАМ! — Той вдигна ръце и въздъхна. — По този начин загубихме трима добри мъже. Искаш ли да знаеш нещо? Мина цяла година, откакто свърших последния бинт. А колкото до морфина… да се намери, е по-трудно, отколкото да хванеш Генералния президент за чепа. Лично аз през последните три години не съм взел нито таблетка, нито инжекция, нито нещо друго.
Стив потрепери.
— Може би си неподатлив.
— Може би… — Медицинската шапка погледна Стив. — Виждам, че има още много да учиш.
— Може да се случи, нали? — настоя Стив.
— Да… — замислено каза Медицинската шапка. — След като прекараш тук известно време, ще откриеш, че са възможни много неща. — Той промуши глава през ремъка на амбулаторната чанта и се изправи. — По-добре да отида да нагледам пациентите си.
След седем дни Стив и другарите му по съдба видяха пролетното селище на М’Колите. По пътя към него Стив забеляза разкопани за нови посеви ниви. Мютите, които обработваха земята, оставиха инструментите си и се присъединиха към щастливата тълпа, струпала се да посрещне завръщащите се воини.
Когато триумфалната процесия стигна първите колиби, Мистър Сноу дръпна Стив настрана и го предаде на Кид-Креол и Доктор-Хук.
