Рут пак почука на вратата.
— Иджи, аз съм.
— Махай се!
Искам да поговорим.
— Не! Остави ме на мира!
— Моля те, не се дръж така.
— Махай се! Сериозно говоря! — кресна Иджи в отговор и във вратата се разби още нещо.
— Моля те, пусни ме.
— Не!!!
— Моля те, миличка.
— Не!!!
— Иджи, отвори вратата веднага! Съвсем сериозно говоря, ясно ли е?
Последва миг тишина и вратата бавно се отвори.
Рут влезе и я затвори след себе си. Иджи бе потрошила всичко в стаята. Някои неща дори по два пъти.
— Защо се държиш така? Знаеше, че все някога ще си тръгна.
— Защо не ме вземеш с теб?
— Обясних ти защо.
— Тогава остани при нас.
— Не мога.
— Защо?! — изкрещя Иджи.
— Би ли престанала да крещиш? Излагаш и мен, и майка си. Цялата улица те слуша.
— Не ми пука.
— А на мен ми пука. Защо се държиш като дете?
— Защото те обичам и не искам да си ходиш!
— Иджи, ума ли си изгуби? Какво ще кажат хората, когато голямо момиче като теб се държи като… да не казвам какво?
— Не ми пука!
Рут започна да разтребва.
— Защо ще се жениш за онзи мъж?
— Обясних ти защо.
— Защо?
— Защото искам, затова.
— Но ти не го обичаш.
— Напротив.
— Не е вярно. Обичаш мен… знаеш, че е така. Обичаш мен!
— Иджи, обичам го и ще се омъжа за него.
И тогава Иджи отново полудя, разплака се и закрещя разярено:
— Ти си лъжкиня! Мразя те! Да пукнеш дано! Не искам да те виждам до края на живота си! Мразя те!
Рут я хвана за раменете и я разтърси с всички сили. По лицето на Иджи се стичаха сълзи и тя продължаваше да крещи:
— Мразя те! Да гниеш в ада дано!
— Престани! Чуваш ли ме? — И преди да се усети какво прави, Рут зашлеви Иджи с цялата си сила.
Иджи я зяпна втрещена и онемяла. Двете просто стояха и се гледаха и в този миг на Рут й се прииска просто да я сграбчи и да я прегърне силно, но знаеше, че ако го направи, никога няма да я пусне.
Тъй че Рут взе най-тежкото решение в живота си: просто се обърна, излезе и затвори вратата.
Ивлин донесе кутия тако от закусвалнята „Тако Бел“ на три пресечки от дома й и госпожа Тредгуд бе очарована.
— Това е първата чуждестранна храна, която опитвам, като изключим френско-американските спагети. Харесва ми. — Погледна сандвича. — Голям е колкото хамбургерите на „Кристал“, нали?
Ивлин нямаше търпение да научи още за Рут и се опита да смени темата.
— Госпожо Тредгуд, Рут замина ли си онова лято, или остана в Уисъл Стоп?
— Бяха с размерите на бисквита и им слагаха ситно нарязан лук.
— Моля?
— Хамбургерите на „Кристал“.
— А, да, точно така, наистина им слагаха лук. Какво стана с Рут?
— Какво да е станало?
— Очевидно се е върнала в Уисъл Стоп по някое време, но през онова лято замина ли си?
— О, да, прибра се у тях. Знаеш ли, че ги продаваха по пет за двайсет и пет цента. Дали още е така?
— Мисля, че не. Кога си тръгна?
— Кога ли? Да видим… Беше през юли или август. През август, точно така. Сега си спомних. Сигурна ли си, че искаш да ти разказвам за нея? Изобщо не те оставям и ти да кажеш нещо. Само дърдоря.
— Не се притеснявайте, госпожо Тредгуд. Говорете.
— Но сигурна ли си, че искаш да слушаш тези стари истории?
— Да.
— Е, добре. Когато дойде краят на август, мама и татко умоляваха Рут да остане и да им помогне да задържат Иджи в училище за последната й година в гимназията. Заявиха, че ще й платят колкото поиска. Но Рут отвърна, че не може, защото е сгодена и ще се омъжва през есента. Сипси обаче рекла на мама, че каквито и да ги разправя, Рут очевидно не иска да се връща в Джорджия. И че намирала всяка сутрин възглавницата й мокра, сякаш била плакала цяла нощ.
Не знам какво каза Рут на Иджи вечерта, преди да си тръгне, но чух как Иджи влезе в стаята си и след няколко минути настана дандания до бога. Иджи бе грабнала една от футболните купи на Бъди и изпотроши всички прозорци и каквото още й попаднало пред очите. Беше страшно.
Не смеех да се приближа до стаята й дори за всичката любов и пари на света… На следващата сутрин тя дори не излезе на верандата, за да си вземе довиждане с Рут. Първо Бъди, после Рут. Иджи просто не можеше да го понесе. На другия ден се запиля някъде. Повече не стъпи в училище, а й оставаше само една година до завършването.
От време на време наминаваше — когато татко получи инфаркт и за сватбите на Джулиан и момичетата.
Само Големия Джордж знаеше къде е, но той никога нямаше да я издаде. Винаги когато Иджи потрябваше на мама за нещо, тя казваше на Големия Джордж, а той отвръщаше, че ще й предаде, ако случайно я срещне. Но Иджи винаги получаваше съобщението и си идваше.
Аз, разбира се, имам няколко теории къде се криеше…
