За секунди хиляди пчели покриха Иджи от глава до пети. Тя стоя неподвижно около минута, след което внимателно извади ръка от дупката и тръгна бавно назад към Рут, без да спира да тананика. Докато стигне до приятелката си, почти всички пчели бяха отлетели и напълно черното допреди малко момиче застана, ухилено до уши, с буркан див мед в ръце.
Подаде буркана на Рут.
— Заповядайте, мадам!
Уплашената до смърт Рут се свлече по ствола на дървото и избухна в сълзи.
— Помислих, че ще умреш! Защо го направи? Можеше да загинеш!
— О, не плачи. Съжалявам. Не искаш ли мед? Специално за теб го извадих… моля те, не плачи. Всичко е наред, правя го непрекъснато и никога не ме жилят. Честна дума. Хайде, стани, че ще се изцапаш.
Иджи подаде на Рут старото синьо шалче, което носеше в джоба на гащеризона си. Рут още трепереше, но стана, издуха си носа и изтупа роклята си.
Иджи се опита да я разведри:
— Само си помисли, Рут, досега не съм вадила мед за никой друг. И ти единствена на света знаеш какво мога. Просто исках да си имаме тайна.
Рут не отговори.
— Съжалявам, Рут, не ми се сърди.
— Да ти се сърдя ли? — Рут я прегърна. — О, Иджи, не ти се сърдя. Просто не знам какво ще правя, ако ти се случи нещо. Наистина не знам.
Сърцето на Иджи така се разтуптя, че за малко да падне.
След като изядоха пилето, картофената салата, бисквитите и почти всичкия мед, Рут се облегна на дървото и Иджи положи глава в скута й.
— Рут, бих убила заради теб, без дори да се замисля.
— Иджи, не говори такива ужасни неща.
— Не са ужасни. По-добре е да убиеш от обич, отколкото от омраза. Не си ли съгласна?
— Мисля, че не трябва да се убива по каквато и да било причина.
— Добре де. Тогава бих умряла за теб. Това как ти се струва? Не си ли съгласна, че човек може да умре от обич?
— Не.
— Но в Библията пише, че Исус за това е умрял.
— Различно е.
— Не е. Ако умра сега, изобщо няма да съжалявам. Ще съм труп с усмивка на устата.
— Не ставай глупава.
— Но преди малко можеше да загина, нали?
Рут я хвана за ръка и й се усмихна.
— Моята Иджи омайва пчелите като факир.
— Нима?
— Да. Чувала съм, че има хора, които могат да го правят, но до днес не го бях виждала с очите си.
— Толкова ли е лошо?
— Неее. Прекрасно е. Не знаеше ли?
— Не. Мислех си по-скоро, че е лудост или нещо от сорта.
— Не, прекрасно е да си факир.
Рут се наведе и прошепна в ухото й:
— Ти си факир, Иджи Тредгуд, така си е…
В отговор Иджи се усмихна и се вгледа в ясното синьо небе, отразено в очите й, щастлива, както са щастливи всички влюбени през лятото.
Любопитно е как повечето хора могат да прекарат дълго време с някого и постепенно да го обикнат, без изобщо да са сигурни кога точно се е зародило чувството. Рут обаче знаеше кога се случи с нея. Когато ухилената до уши Иджи се бе опитала да й подаде буркана с мед, чувствата, които Рут се опитваше да обуздае, я заляха като вълна и точно в този миг тя осъзна, че обича Иджи с цялото си сърце. Затова се бе разплакала под дървото. Бе се разплакала, защото никога не се бе чувствала така и знаеше, че вероятно повече няма изпита подобно чувство.
А сега, месец по-късно, плачеше, защото обичаше Иджи толкова, че се налагаше да си тръгне. Иджи бе шестнайсетгодишно хлапе, страдащо от временно увлечение, и не знаеше какви ги говори. Нямаше представа какво иска, когато умоляваше Рут да остане да живее при тях, но Рут осъзнаваше, че трябва да замине.
Не бе съвсем сигурна защо точно иска да бъде с Иджи повече отколкото с който и да било друг човек на света, но го искаше. Бе се молила за това; бе плакала; но нямаше друг вариант, освен да се прибере у дома, да се омъжи за Франк Бенет — младия мъж, за когото бе сгодена — и да се опита да бъде добра майка и съпруга. Бе наясно, че каквото и да говори сега, Иджи ще преживее увлечението си и ще продължи напред. Рут постъпваше по единствения възможен начин.
Когато на следващата сутрин каза на Иджи, че си тръгва, тя напълно превъртя. Потроши стаята си и се разкрещя така, че виковете й отекваха из цялата къща.
Рут седеше на леглото си и кършеше ръце. Мама влезе при нея и каза:
— Рут, моля те, отиди да поговориш с нея. Не пуска мен и баща си в стаята, а никой от останалите не смее да влезе. Моля те, скъпа, страх ме е, че ще се нарани.
Отекна нов трясък.
Мама погледна Рут умолително.
— О, Рут, тя е като ранено животинче. Моля те, опитай се да я успокоиш.
Нини се показа на прага.
— Мамо, Еси Ру каза, че счупила и лампата. — След което погледна извинително към Рут. — Разстроена е, защото си тръгваш.
Рут тръгна по дългия коридор. Джулиан, Милдред, Патси Крут и Еси Ру се криеха в стаите си, подали само глави през вратите, и я гледаха ококорени, докато минаваше покрай тях.
Мама и Нини стояха в дъното на коридора, Нини си беше запушила уши.
Рут почука тихо на вратата.
Отвътре Иджи изкрещя:
— Оставете ме на мира, по дяволите! — И хвърли нещо, което се разби във вратата.
Мама се покашля и каза кротко:
— Деца, защо не изчакате в салона, за да не пречите на Рут?
И шестимата веднага изтърчаха по стълбите.
