Като стана въпрос за кино, онази вечер, когато се прибрах от работа, половинката ми така бързаше да стигнем до Бирмингам за по-евтината ранна прожекция, че си грабна палтото и ме извлече през вратата. А после през целия филм само се оплакваше, че го боли гърбът. Като се прибрахме вкъщи, той установи, че от бързане е облякъл палтото с все закачалката. Казах му, че следващия път ще платим пълната цена, защото от цялото му въртене на седалката не успях да изгледам филма като хората.
Между другото някой да иска да купи употребяван, но запазен съпруг? Продавам го евтино.
Само се шегувам, Уилбър!
Щом Ивлин влезе, приятелката й възкликна:
— О, Ивлин, как ми се иска да бе дошла преди десет минути. Изпусна за малко съседката ми госпожа Хартман. Дойде и ми донесе разни неща. — Госпожа Тредгуд показа на Ивлин малко растение индийски меч в бяла керамична саксия с формата на кокер шпаньол. — А на госпожа Отис донесе прекрасна лилия. Така исках да ви запозная, много щеше да я харесаш. Дъщеря й ми полива мушкатата. Разказах й за теб…
Ивлин изказа съжаление, че я е изпуснала, и даде на госпожа Тредгуд кексчето с розова глазура, което бе взела сутринта от пекарна „Уейтс“.
Госпожа Тредгуд й благодари, начена сладкиша и се взря с наслада в саксията.
— Обожавам кокер шпаньоли. На света няма по-хубаво нещо от това да те посрещне някое от тези кучета. Момченцето на Рут Иджи имаше кокер, който всеки път те посрещаше с подскачане и си въртеше опашката така лудешки, все едно не си идвал от години, а не просто си мръднал до ъгъла на улицата. Котките се държат все едно изобщо не ги е грижа за теб. И някои хора се държат така — бягат, не те оставят да ги обичаш. Иджи бе от тях.
Ивлин се изненада.
— Нима? — попита и отхапа от кексчето си.
— О, да, скъпа. В гимназията всички се бяха отчаяли от нея. През повечето време дори не ходеше на училище, а когато все пак отидеше, винаги бе облечена със стария прокъсан гащеризон на Бъди. Но най-често просто ходеше в гората с Джулиан и приятелите му на лов или за риба. Всички обаче я харесваха. И момчета и момичета, и черни и бели, всички искаха да са приятели с Иджи. Усмивката й бе широка и чаровна като на всички Тредгуд и когато поискаше, можеше така да те разсмее! Както вече споменах, притежаваше чара на Бъди…
Но в някои отношения Иджи бе като диво животно. Не допускаше никого твърде близо до себе си. Когато решеше, че някой я харесва прекалено много, просто хващаше гората. Разбиваше сърца наляво и надясно. Сипси твърдеше, че била такава, защото мама яла дивеч, докато била бременна с Иджи и затова сега тя се държала като дивачка! Но когато Рут дойде да живее при нас, Иджи се промени.
Рут беше от Валдоста, щата Джорджия, и пристигна, за да поеме организацията на църковните мероприятия за през лято. Едва ли е била на повече от двайсет и една, двайсет и две години. Имаше светлокестенява коса, кафяви очи и дълги мигли и бе толкова мила и приветлива, че всички се влюбваха в нея от пръв поглед. Просто нямаше как — тя бе от онези добри до дъното на душата си момичета, че колкото повече я опознаваше човек, толкова по-красива му се струваше.
Рут за пръв път пътуваше извън родния си град и бе срамежлива в разговорите и малко уплашена. Естествено, бе единствено дете. Родила се, когато майка й и баща й били, вече доста стари. Баща й беше свещеник в Джорджия и мисля, че бе възпитана доста строго.
Но щом я зърнаха, всички момчета от града, които не ходеха на църква, започнаха да се тълпят на служба всяка неделя. Рут бе мила с всички и нашата Иджи бе запленена от нея… По онова време Иджи трябва да беше на петнайсет-шестнайсет.
През първата седмица от престоя на Рут Иджи само се мотаеше около индианския люляк и я наблюдаваше, когато излезеше от къщата. Много скоро обаче започна да се перчи с номерата си — висеше надолу с главата от дървото, играеше футбол из двора и се прибираше с огромни риби, преметнати през рамо, точно когато Рут се прибираше от църквата.
Джулиан разправяше, че Иджи не била уловила рибите, а ги била купила от някакви чернокожи момчета край реката. Допусна грешката да го каже пред Рут и това му коства новите обувки — Иджи му ги напълни с кравешка тор през нощта.
И тогава един ден мама рече на Рут: „Ще се опиташ ли да убедиш най-малката ми дъщеря да дойде и да вечеря с нас като човек?“
Рут излезе и попита Иджи, която четеше списание „Истински детективи“, седнала в клоните на дървото, дали би дошла да вечеря на масата. Иджи не я погледна, но заяви, че ще си помисли. Тъкмо бяхме седнали и приключвахме с молитвата, когато Иджи влезе и се качи на горния етаж. Чухме в банята да потича вода и след пет минути Иджи, която почти никога не се хранеше с нас, слезе по стълбите.
Мама ни погледна и прошепна: „Деца, сестра ви е влюбена и не искам никой да й се смее. Разбрахме ли се?“
